Copyright © 2020. All Rights Reserved

Субклиничен хипотиреоидизъм и повишен TSH

23 юли 2019
Субклиничен хипотиреоидизъм и повишен TSH

Тиреостимулиращият хормон, известен и като TSH (ТСХ) се произвежда в хипофизата и има определена денонощна ритмичност на освобождаване, която се контролира от хормон, произведен в хипоталамуса. Хормонът TSH стимулира образуването и отделянето на хормони от щитовидната жлеза. Правилната функция или нарушенията във функциите на щитовидната жлеза се откриват чрез изследване на венозна кръв на гладно, при които се отчитат стойностите на хормона TSH. 

Референтни стойности на TSH са:

  • 0-6 дни : 0,7 - 15,2 μUI/mL
  • 6 дни - 3 месеца : 0,72 - 11.0 μUI/mL
  • 3 - 12 месеца : 0,73 - 8.35 μUI/mL
  • 1 - 6 години : 0,7 - 5,97 μUI/mL
  • 6 - 11 години : 0,6 - 4,84 μUI/mL
  • 11 - 20 години : 0,51 - 4,30 μUI/mL
  • над 20 години : 0,27 - 4,20 μUI/mL

При бременност референтните стойности на  TSH са:

  • първи триместър: 0,33 - 4,59 μUI/mL
  • втори триместър: 0,35 - 4,10 μUI/mL
  • трети триместър: 0,21 - 3,15 μUI/mL

Ако стойностите на TSH са под или над референтните стойности се правят още изследвания.

Според публикация на Endocrinology Advisor - Endocrinology Metabolism/ Subclinical hypothyroidism субклиничен хипотиреоидизъм се открива при пациенти, при които е извършено изследване на хормона TSH. Въпреки че името предполага отсъствие на характерните за хипотиреоидизма симптоми, субклиничната форма е чисто биохимична диагноза. 

При субклиничен хипотиреоидизъм има повишен TSH и нормални нива на свободен тироксин (свободен T4). 

Пациентите могат да страдат от някои от безбройните признаци и симптоми на хипотиреоидизъм или пък изобщо да нямат никакви симптоми.

Субклиничният хипотиреоидизъм може да бъде преходен и да изчезне с течение на времето. 

Острото възпаление на щитовидната жлеза може да доведе до освобождаване на предварително синтезирани тиреоидни хормони от жлезата. След като тези хормони се изчистят от организма има период на възстановяване, през който се синтезират нови хормони. През този период на възстановяване е възможно да бъдат отчетени повишени стойности на TSH. 

Пациентите с тежки заболявания, особено тези в интензивно отделение първоначално имат ниски нива на тиреоидни хормони, които не се дължат на увреждане на щитовидната жлеза. По време на възстановяване от първоначалното заболяване се възстановяват и функциите на щитовидната жлеза. В подобни случаи се отчита повишен TSH с цел нормализиране нивата на тиреоидни хормони и се открива субклиничен хипотиреоидизъм. 

Тъй като субклиничният хипотиреоидизъм може да отшуми спонтанно и без да се налага лечение е нужно да следите функциите на щитовидната жлеза 1-3 месеца след първоначалното откриване на състоянието. Изследването трябва да включва серумен TSH и свободен T4. Не е задължително да изследвате общ серумен или свободен трийодтиронин (Т3), както и ултразвуково изследване на щитовидната жлеза или ЯМР. 

Всички бременни жени с открит субклиничен хипотиреодизъм или тези, които се опитват да забременея не бива да изчакват 1-3 месеца, за да направят нови изследвания както е оказано за другите пациенти. Бременните жени трябва да бъдат лекувани веднага, защото заболяването може да повлияе негативно на развитието на бременността.

Субклиничният хипотиреоидизъм може да бъде преодолян дори и без лечение, но в някои случаи той се трансформира в явен хипотиреоидизъм. Изследването на серумни анти-тиреоидни пероксидазни антитела (анти-TPO) може да даде информация за вероятността за прогресия до явен хипотиреоидизъм. Откритите положително анти-TPO антитела е по-вероятно да се открият в хроничен лимфоцитен, безшумен и следродилен тиреоидит. Изследвания на развитието на болестта показват, че субклиничния хипотиреоидизъм прогресира по-често до явен хипотиреоидизъм при пациентите с положителни анти-ТРО антитела в сравнение с отрицателните. 

При всички групи пациенти (с изключение на бременни жени) ако се направи повторно изследване и се потвърди субклиничен хипотиреоидизъм може да се обсъди или лечение или кога да се извърши следващото изследване. 

Всички пациенти с TSH над 10  μUI/mL трябва да бъдат лекувани, независимо че може да липсват симптоми, поради опасност от прогресия на заболяването до явен хипотиреоидизъм и развитие на сърдечно-съдови заболявания, ако не се лекуват. 

При TSH в рамките на 7,0 до 9,9 μUI/mL има 2 варианта според състоянието на пациента - или да се започне терапия, или да се продължи с редовното следене на състоянието. 

При повечето пациенти със субклиничен хипотиреоидизъм с TSH под 7μUI/mL са спорни ползите от лечението. Нива на TSH между  5 и 6 7μUI/mL са често срещани при пациенти над 70 години и не се изисква лечение. 

Обикновено пациентите, които имат нужда от лечение приемат Левотироксин с начална доза от 25 до 50 mcg дневно с увеличаване на дозата в рамките на 6-8 седмици, докато нивата на TSH достигнат долната половина от референтните стойности. Средната доза на Левотироксин е 0,5 mcg / kg / ден. Препаратите с Т3 нямат никаква роля при лечението на субклиничен хипотиреоидизъм. 

Публикацията от 2017 г. Subclinical Hypothyroidism – Whether and When To Start Treatment? дава информация за субклиничния хипотиреоидизъм и кога е уместно да се започне лечение. Тъй като заболяването е без симптоми, но може да е прелюдия към изявено явно заболяване на щитовидната жлеза се разисква дали трябва да се лекува и ако да, кога точно трябва да започне лечението. 

Субклиничният хипотиреоидизъм може да се раздели на 2 групи според стойностите на TSH:

  • лека форма със стойности от 4.0 до 10 mU / l 
  • тежка форма при стойности над 10 mU / l

Когато стойностите на TSH са над референтните стойности, нивата на тироидни хормони са недостатъчни за осигуряване на еутиреоидно състояние. Стойността на TSH обикновено е с полуживот от 1 час и би следвало да спадне до нормални стойности веднага щом T4 и Т3 (техния полуживот е съответно 7 дни и 1 ден) достигнат нормални стойности. При субклиничния хипотиреоидизъм обаче това не се случва, а стойностите на TSH са завишени дори и при Т4 и Т3 в норма. 

В проучване за разпространението на заболявания на щитовидната жлеза в щат Колорадо (САЩ) са включени над 20 000 пациенти. Пациентите със субклиничен хипертиреоидизъм по-често съобщават за симптоми в сравнение с пациентите без заболяване на щитовидната жлеза, но и много по-рядко в сравнение с пациентите с изявен хипертиреоидизъм.  Най-честите симптоми са:

  • суха кожа
  • нарушения в паметта
  • по-бавни мисловни процеси
  • слабост
  • мускулни спазми
  • подуване на лицето и клепачите
  • умора
  • дрезгав глас
  • запек

При пациентите със субклиничен хипотиреоидизъм 74% са с нива на TSH 5.1-10 mU / l, а 26% са с TSH над 10 mU / l. Това означава, че повечето от тези пациенти имат предимно леко нарушение във функциите на щитовидната жлеза. Въпреки че появата на тези симптоми може да означава, че това състояние може да има последици върху здравето на пациентите, все още няма доказателства за вредни ефекти върху здравословното състояние на хората. Освен увеличения риск от прогресиране до явен хипотиреоидизъм, отделни проучвания показват, че субклиничната форма може да е свързана с повишен риск от сърдечно-съдови заболявания, нарушения в настроението и когнитивни увреждания, както и значително по-слаби мускули. 

При субклиничен хипотиреоидизъм се нарушава систоличната и диастоличната функция на лявата камера на сърцето. Кръвоносните съдове също се видоизменят. Според някои изследвания нивото на общия холестерол се повишава, както и липопротеините с ниска плътност (LDL), а според други изследвания няма значителни разлики в сравнение с пациентите с нормални функции на щитовидната жлеза. Все пак липидния профил при пациенти с TSH над 10 mU / l и пушачи е по-нарушен. При пациенти със TSH между 4,5 и 6,9 mU / l не е наблюдаван повишен риск от заболеваемост и смъртност в сравнение със здравите контроли. 

При пациентите на средна възраст със субклиничен хипотиреоидизъм се наблюдават по-чести появи на депресия и меланхолични настроения. Тъй като в повечето случаи заболяването е причинено от автоимунен процес, свързан с анти-ТРО антитела, може би това води до дисбаланс в мозъчните функции. 

Субклиничният хипотиреоидизъм е свързан с нарушенията на нервно-мускулните функции. Вероятно това се дължи в увреждане на гликогена. По време на тренировка количествата млечна киселина в скелетните мускули е много по-високо при пациентите с увреждане в сравнение със здравите контроли. 

Субклиничният хипотиреоидизъм се среща по-често при жени и възрастни хора. При 80% от пациентите има повишен титър на антитиреоидни антитела, което показва, че в повечето случаи процесът е автоимунен.

Клиничният ход може да бъде:

  • развитие на явен хипотиреоидизъм
  • нормализиране на стойностите на TSH

Изследване на 107 пациенти показва, че хората с TSH от 5.0 до 9,9 mU / l имат по-големи шансове да нормализират стойностите на TSH в сравнение с пациентите, при които TSH е над 10,0 mU / l. Това показва, че стойността на TSH е най-важния прогнозен фактор за развитието на субклиничния хипотиреоидизъм. 

Различни изследвания проучват ефектите от лечението и нормализирането на липидния профил на пациентите като рисков фактор за развитие на сърдечно-съдово заболяване. 6 от 7 изследвания показват, че лечението на субклиничния хипотиреоидизъм не води до подобрение наа липидния статус. От друга страна анализ на 13 изследвания показва противоречиви резултати. Средната стойност на TSH в началото е била 10,8 mU / l, а след лечение 3 месеца с левотироксин средната стойност на TSH е 2,6 mU / l. В 11 от 13 проучвания общия холестерол е намален, в 7 от 9 проучвания намалява и LDL. Промените в стойностите на HDL и триглицеридите не са статистически значими. Повечето от тези проучвания обаче включват малко на брой пациенти и липсва контролна група от здрави пациенти за сравнение. 

Някои от изследванията проучват влиянието на терапията с левотироксин върху структурата и функцията на сърцето със субклиничен хипотиреоидизъм. В едно от тях се отчита, че терапията води до пълно възстановяване на нарушената систолична и диастолична функция на лявата камера на сърцето. Друго изследване не открива положително въздействие върху риска от инфаркт на миокарда или смъртност поради сърдечно-съдови заболявания след терапия с левотироксин при пациенти със субклиничен хипотиреоидизъм. 

Тъй като това състояние не е нарушение, което води до сериозни когнитивни увреждания не може да се отчете дали терапията влияе положително. Що се отнася до разстройствата на настроението, няма доказателства, че заместващата терапия с левотироксин има благоприятни ефекти. 

Терапията с левотироксин може да доведе до намаляване и пълно изчезване на настоящите антитела при хипотиреоидни пациенти с тиреоидит на Хашимото. И все пак няма ясни доказателства, че ранното започване на терапията може да повлияе на спонтанното развитие на субклиничния хипотиреоидизъм. 

Най-често срещаните отрицателни ефекти след лечението с левотироксин са свързани с появата на субклиничен хипертиреоидизъм. Между 10 и 33% от пациентите, които приемат левотироксин имат стойности на TSH под нормалните, а при повече от половината от тези пациенти TSH е под 0,1 m / L.

Други неблагоприятни ефекти при приема на левотироксин са свързани с костите и сърцето. Все пак няма конкретни данни дали тази терапия може да доведе до повишен риск от остеопороза. Но субклиничния хипертиреоидизъм при пациенти над 60 години е свързан с повишен 10-годишен риск от развитие на предсърдно мъждене. 

Субклиничният хипотиреоидизъм се счита за леко увреждане, което може да има последици върху здравето, а въвеждането на заместваща терапия може да е полезно за някои, но не за всички пациенти.

Повечето пациенти имат стойности на TSH между 4,0 до 10,0 mU / l и минимални метаболитни и физиологични нарушения. Започването на заместваща терапия (например с левотироксин) при тези пациенти не е оправдано. Но те трябва да бъдат наблюдавани и да им се извършват изследвания на всеки 6 до 12 месеца. Терапията трябва да се обмисли, ако има налични анти-ТРО, общи симптоми, които предполагат хипотиреоидизъм, повишени стойности на общ и LDL холестерол, възли в щитовидната жлеза или дифузно увеличаване, бременност или липса на овулация и безплодие. 

Резултатите от много проучвания показват, че заместителна терапия следва да се започне при пациенти със стойности на TSH над 10,0 mU / l, тъй като те са с повишен риск от развитие на различни увреждания (дислипидемия, сърдечно-съдови заболявания, психиатрични, невро-мускулни увреждания и други общи симптоми). Въпреки че няма достатъчно доказателства, че терапията с левотироксин може да понижи стойностите на общия и LDL холестерол, благоприятните ефекти не могат да бъдат изключени. 

На лекарите се препоръчва да вземат индивидуални решения за всеки отделен случай, особено ако пациентите са пушачи и имат други рискови фактори за сърдечно-съдови заболявания като хипертония, инсулинова резистентност и диабет, бъбречна недостатъчност и др. 

Високите стойности на TSH увеличават риска от клинично развитие на явен хипотиреоидизъм. Няма доказателства, че лечението ще забави прогресията на заболяването, но може би ще помогне със справяне на симптомите. След като TSH е над 10,0 mU / l благоприятните ефекти са по-очевидни при тези пациенти. 

Лечението започва с левотироксин. Обичайните дози от 25 до 75 mg / дневно са достатъчни за нормализиране на нивата на TSH при пациенти със субклиничен хипотиреоидизъм. Предписаните дневни дози трябва много внимателно да се подбират, когато TSH достигне стойност между 1 и 2-3 mU / l при по-млади и пациенти на средна възраст. Дори и когато оптималните стойности са постигнати, отново се изисква периодично контролиране на TSH на всеки 6-12 месеца.

Според публикация на framar.bg един от вариантите е Субклиничен хипотиреоидизъм, причинен от йоден недоимък МКБ E02

Една от причините се дължи на хранене с продукти, бедни на микроелемента йод. 

В блога на aloha.bg вече писахме защо в България за готварски цели се използва именно йодирана сол

В България е в сила Наредба за изискванията към състава и характеристиките на солта за хранителни цели

 

Според Чл. 5.

  • (1) За хранителни цели се използва само сол, йодирана с калиев йодат в количеството съгласно приложения № 1 и 2.
  • (2) Срокът на трайност на йодираната сол е не повече от 12 месеца от датата на йодирането й.
  • (3) Използване на нейодирана сол в хранително-вкусовата промишленост се допуска при производството на хранителни продукти за износ, когато това е условие на съответната страна.

От приложение 1 е ясно, че съдържанието на калиев йодат трябва да е 28-55 mg / kg.

Предвиденото съдържание на йод е съобразено с необходимата средна дневна консумация на готварска сол от 5-6 грама дневно, както и с редуцираното йодно съдържание на солта за срок на годност от производството от 1 година.

От друга страна повишената консумация на карфиол, ряпа, броколи и др. храни може да наруши усвояването на йод в организма и да доведе до развитие на субклиничен хипотиреоидизъм. 

Дневните нужди от йод са:

  • 100-120 микрограма за деца до 12-годишна възраст
  • 150 микрограма за възрастни хора
  • 200 микрограма за бременни жени и кърмачки

Субклиничният хипотиреоидизъм, причинен от липса на йод в организма може да протече напълно безсимптомно или с прояви, които наподобяват други заболявания. Често симптомите се тълкуват като признаци на стареенето, част от нормалното протичане на бременността или прояви на сезонна умора. Възможни са някои от следните симптоми:

  • гадене (обикновено без повръщане)
  • запек
  • напълняване и трудно отслабванею
  • повишена чувствителност към студ (зиморничавост)
  • повишени раздразнителност, апатия, депресия
  • летаргия и сънливост
  • лесна умора
  • отпадналост
  • мускулна слабост
  • изразен косопад
  • суха, лющеща се кожа
  • тънки и чупливи нокти
  • отслабване на паметта
  • затруднена концентрация
  • отоци по лицето, клепачите и ръцете
  • промени във вкуса и обонянието
  • леко увеличение на щитовидната жлеза (гуша)

Вижте и тези 10 симптома за липса на йод в организма.

При голяма част от пациентите се повишават нивата на общия холестерол и LDL.

При липса на лечение или прием на повече храни, богати на йод е възможно субклиничния хипотиреоидизъм да се превърне в същински и да се задълбочат сърдечно-съдовите увреждания. Диагнозата се поставя при установени нормални стойности на щитовидните хормони и повишен TSH. В повечето случаи размерите на щитовидната жлеза са в норма. 

Лечението е индивидуално за всеки пациент и се определя според стойности на TSH, наличието на симптоми и увреждания. 

При пациенти с TSH над  10 µU/mL и симптоми като наддаване на тегло, изразена сънливост, мускулна слабост, зиморничавост, запек, бременни жени и планиращи бременност се предписва заместителна терапия с левотироксин. 

При пациенти с TSH под 10 µU/mL и липса на клинични прояви се препоръчва проследяване на състоянието. В повечето случаи не е необходим прием на левотироксин.

Препоръчва се прием на повече храни, богати на йод. 

Ако сте с диагноза субклиничен хипотиреоидизъм явно йодираната готварска сол не може да ви защити от развитие на йоддефицитно заболяване. 

Вертера Гел е здравословна диетично - лечебна храна, която се усвоява над 93% от човешкия организъм. Тя е 100% органичен клетъчен гел от кафяви морски водорасли Ламинария. Една  супена лъжица от 20 грама доставя 150 микрограма органичен йод, който може лесно да се усвои от организма, защото съдържа нужните съпътстващи микроелементи. 

Вертера Гел Forte е с натурален вкус на морски водорасли Ламинария и Фукус и също доставя нужните количества органичен йод, нужни на човешкия организъм.

Плодовите вкусове на Вертера Гел Forte ябълка , Вертера Гел Forte Вишна, Вертера Гел Forte Касис са подходящи за деца, бременни жени и кърмачки, както и за всички, които не харесват натуралния вкус на морски водорасли. 

Вертера Артропласт съчетава ползите от морските водорасли Ламинария и Фукус с хондроитин сулфат и глюкозамин срещу болки в ставите. Съдържа прах от бяло зеле,  концентрати от ябълков сок и касис, екстракт от плодове на глог и шипка. 

Продуктите на Вертера  на базата на кафяви морски водорасли Ламинария и Фукус съдържат биоактивни вещества, които нямат аналог в сухоземния свят. Те подпомагат детокса на човешкия организъм от тежки метали чрез процеса биосорбция като живак и олово, кадмий,  уран, насищат щитовидната жлеза с органичен йод и могат да служат за профилактика срещу радиоактивен йод-131, предпазват човешкия организъм от радионуклиди като Стронций-90 и Цезий-137. Богати са на фукоидани, флоротанини, фукоксантин, естествени бета глюкани, диетични фибри и др. 

Това са храни, а не хранителни добавки или лекарства. Те снабдяват организма с множество витамини и микроелементи в лесно усвоима форма. Подходящи са за всички, които имат субклиничен хипотиреоидизъм поради липса на йод и с повишени нива на хормона TSH. 

Сублингвални пептиди Linguals (лингвални пептиди)

Сублингвалното приложение на лекарства е модерна тенденция в медицината. Този метод за въвеждане на пептидни вещества в организма избягва отрицателното въздействие на продуктите върху стомашната лигавица, ускорява абсорбцията на активните вещества в кръвния поток - директно през лигавицата на устната кухина. Нашите препарати в сублингвална форма имат свойството да се абсорбират директно през устната лигавица, което улеснява по-бързото проникване на пептиди. Това води до ускоряване на проявата на ефекта им.

прочети още
Основни видове пептиди : характеристики, цени и начин на приложение

Какви пептиди съществуват и какъв е механизмът им на действие? В интернет има много реклами и сайтове, които предлагат закупуване на различни пептидни биорегулатори. В тази статия бихме искали да охарактеризираме накратко всеки вид, така че потенциалният купувач да знае характеристиките на всяка категория и да може да избере правилния пептиден биорегулатор.

прочети още
Правилният избор на пептиди : сравнение, съвети на експертите, инструкции и схеми за приемане

На пазара има много видове натурални и синтезирани пептиди. По какво се различават и какви са преимуществата им, как да изберем пептиди за здраве и красота ?

прочети още
Какво са пептиди и за пептидите на Хавинсон ?

В тази статия ще ви разкажем с прости думи какво представляват пептидите: ще разберем техния произход, ще определим какви са пептидите на Хавинсон, как те помагат и как да ги използваме. Така че пептидите не са лекарства, пептидите не са хормони, пептидите не предизвикват пристрастяване и нямат странични ефекти. 4 неща, които всеки трябва да знае за пептидите :

прочети още