Метални сиви пломби от амалгама или естетични от близък до естествения цвят на зъбите материал? Докато метални пломби се използваха масово през XX в., днес много хора предпочитат алтернативни варианти. Освен добрия външен вид, те имат още предимства за организма.
Сега ще ви запознаем с основните поводи за разгорещени дискусии относно металните пломби от амалгама. Те са изработени от смес на живак и един или няколко метала. Първите подобни пломби са се правили преди около 170 години и са представлявали живак, който е смесен със стружки от сребърна монета, смесени в обикновено хаванче. В този случай живакът е бил в много големи количества. Днес съществуват различни видове амалгама, а някои от старите сплави са забранени за употребата в някои страни, а позволени в други.
Предимствата на пломбите от амалгамата са в сравнително по-ниската цена, малко по-дългата трайност (около 10 години в сравнение със 7-8 години за белите пломби) и по-лесното поставяне от страна на зъболекаря. Тези метални пломби могат да се поставят дори и на леко влажни участъци, докато белите пломби изискват грижливо подсушени и почистени повърхност. Метални пломби са подходящи за запълване на кариесите на мъдреците или последните зъби, защото постигането на тази съвършена сухота е много трудно.
Недостатъците на пломбите от амалгама с живак също не са малко. Много често пациентите предпочитат белите пломби заради естетичния им външен вид, който се доближават до естествения цвят на зъбите. Пломбите от амалгама са сиви, а когато са поставени близо до венеца могат да доведат до оцветяване на тъканите. Освен това понякога се оцветяват в сиво и самите зъби и дори пломбата да бъде сменена с бяла, сивеещия нюанс остава.
Пломбите от амалгама са метални сплави. Когато в устата има други метални или златни мостове и коронки е възможно протичането на галваничен ток. В устата се усеща метален привкус, парене и сухота. Качествата на амалгамата и ефектите върху човешкото здраве продължават да се изследват през последните 100 години. Белите композитни материали се използват по-отскоро и няма толкова клинични проучвания.
Основният недостатък, което буди недоверие при поставянето на пломба от амалгама е, че докато е в течно състояние се отделят живачни пари. Според редица изследвания самите зъболекари в ежедневното боравене с амалгама са изложени на живачните пари. Живак се отделя и в устната кухина на пациента през първите часове поставянето на пломбата, както и при премахването ѝ. Ето защо ако няма нужда е спорно дали старата пломба трябва да се смени с по-нова.
Живакът в пломбата е в свързана форма, но понякога се освобождава при дъвчене, скърцане със зъби (бруксизъм), прием на прекалено горещи храни и напитки и др. Освен това под въздействие на слюнката пломбите могат да бъдат подложени на корозия.
В публикация на Colgate.com - Dental Amalgam: A Health Risk? отново се обсъждат качествата на амалгамата. Въпреки че често тази сплав се нарича “сребърна амалгама”, тя е комбинация от сребро, живак, калай и мед. Могат да се използват и малки количества цинк, индий или паладий. Освен това живакът в някои пломби и над 50% така че е по-правилно амалгамата да се нарече живачна. Новите материали, които наподобяват естествения цвят на зъбите са малко по-скъпи и не могат да се използват при всички ситуации. Амалгамата остава трайно по-евтина и е по-устойчива за зъби, които са подложени на голям натиск и износване от дъвчене.
Милиони хора, ако не и милиарди са с пломби именно от амалгама. Основното притеснение е относно токсичния живак. През 2009 г. Агенция за контрол на храните и лекарствата на САЩ (FDA) стигна до заключението, че запълването на зъбите с амалгама е безопасно за възрастни и деца на възраст над 6 години. По-късно беше поискано преразглеждане на становището за безопасност, което е в ход.
В амалгамата се използва живак, който позволява създаването на сплав, която е достатъчно мека, за да може да се притисне в зъба, а после се втвърдява в рамките на минути и може да издържи на натоварването по време на отхапване и дъвчене. Живакът е метал, който се среща естествено в околната среда. Доскоро много от термометрите бяха именно с живак. Този метал може да съществува и в течно състояние, а при нагряване се превръща в газ. Освен това може да влезе в реакции и с много други метали.
В тялото на всеки от нас има живак, който прониква чрез въздуха, питейната вода, почвата и храната. Има значение количеството, което постепенно се натрупва в организма. Смята се, че под определени стойности живакът не уврежда сериозно организма, но както сме писали в статията Безопасен детокс на олово и живак това не е точно така.
Спорът около безопасността на пломбите от амалгама са свързани с това колко живак се освобождава и абсорбира от тялото. В миналото се е смятало, че веднъж поставени пломбите в устата са в стабилно състояние, но после се оказва, че се отделят малки количества живачни пари. Други проучвания показват, че количествата живак от пломбите са много по-ниски от количествата, които някои хора приемат чрез замърсени храни. Освен това макар и рядко има случаи на пациенти с алергия към живака в амалгамата.
Тъй като живакът може да мине през плацентата по време на бременност се препоръчва на бременните жени да не се поставят пломби с амалгама.
В днешно време след като са известни токсичните въздействия на живака стоматолозите се стремят да защитят собственото си здраве. Би следвало в модерните стоматологични кабинети да има специална техника, която премахва излишната амалгама от стари пломби, отпадъците не отиват в общата канализация, а в специални системи за изхвърляне на тези токсични отпадъци. Вече има амалгами, които съдържат по-големи количества мед и по-малко живак.
Според публикацията от 2017г. Increased mercury emissions from modern dental amalgams дори в съвременните амалгами има прекалено много живак. Терминът сплав, който се използва във физиката се отнася до един или повече химични елементи, поне единия от които е метал. Когато се използва в стоматологията сплав е смес от твърди метални частици (без живак), които предварително са обединяват. Когато към тази сплав се добави живак произтичат химични реакции, а полученото съединение се нарича зъбна амалгама. В случая живакът обединява металните частици и позволява сплавта да бъде гъвкава и пластична, а после бързо да се втвърди при нормални температури. Трябва да се има предвид, че понякога не среброто, а именно живакът в доминиращия метал и затова би следвало да се наричат не сребърни амалгами, а живачни. Макар да са ясни токсичните ефекти на живака и днес има зъболекари, които предпочитат да работят с по-меки и пластични сплави, които съдържат по-големи количества живак. Това е известно в стоматологията като “мокра техника”, при която се използва насипен живак. Предстои тази техника да бъде напълно забранена в бъдеще. Въпреки това много производители позволяват закупуването на насипна сплав и живак поотделно. Някои от производителите позволяват използване на съотношения 1 част сплав : 1 част живак. Проучване на микроструктурата показва, че металните частици не се смесват хомогенно, а са в множество различни фази. Химичните процеси по превръщане от една фаза в друга могат да протичат години наред, при което се отделя свободен живак.
В настоящото изследване е наблюдавано наличието на капки живак върху стоматологичния инструментариум. Това доказва, че токсичния метал в амалгамата не е здраво и стабилно свързан със сплавта. Често това се случва, когато се използва много мед. Дори полирането на пломбата да се извършва при поливане със студена вода, образуването на капки живак продължава няколко часа след това. Това явление е описано още през 1976 г., но после вероятно поради конфликт на интереси интересът е намалял. Въпреки това в научната литература има снимки на капчиците от живак. В други проучвания са показани извадени зъби, които са като на шупли поради живака. Оказва се, че тези процеси текат не само на повърхността на зъба, но и във вътрешността. За съжаление точния тип на използваната амалгама не е отчетен.
През 1985 г. Институт за изследване на метали на Швеция е натоварен със задачата да определи съдържанието на живак на капчиците върху стоматологичните инструменти. Учените установяват, че живакът е от 44 до 85%. Тези открития пораждат съмненията, че образуването на тези капчици е придружено от увеличеното отделяне на живачни пари. По-късно тези съмнения са потвърдени. Оказва се, че считаните за безопасни амалгами с по-високо съдържание на мед отделят от 3 до 43 пъти живачни пари, в зависимост от марката. Освен това под въздействие на слюнката амалгамата корозира и отделя повече живачни пари. Това се случва и при протриване на повърхността, при полиране и при попадане на прекалено горещи храни и напитки в тези участъци.
В публикацията от 2019 г. Mercury Contamination from Dental Amalgam се обсъжда, че зъбните амалгами са прикрит източник на глобално замърсяване с живак, който не бива да се подценява. Проучват се различни начини, по които той достига до околната среда.
Живакът има 3 форми:
Всяка от тях има свой профил на токсичност. Обикновено живакът прониква в човешкото тяло чрез вдишване или поглъщане. Веднъж попаднал в атмосферата, живакът може да се разпространява с движението на въздушните маси в продължение на 1 година и да измине големи разстояния.
Според Световната Здравна Организация (СЗО) живакът е сред топ 10 най-вредни вещества за здравето. В последните години промишлеността доведе до утрояване на количествата живак във въздуха, а с за 1 година той се увеличава с 1.5%. След като живакът навлезе в хранителната верига той се натрупва в човешкия организъм и причинява различни здравословни проблеми.
Живакът от амалгамите също не е за подценяване. В някои сплави живакът е повече от 50%. В зависимост от броя на пломбите и състава на амалгамата в човешката уста може да има между 5 и 10 грама живак. Токсичният метал може да предизвика стотици различни симптоми след попадането си в човешкото тяло и това затруднява поставянето на правилна диагноза. Освен това той може да се разпредели в костите, косата и различни вътрешни органи, така че изследването на кръв не би показало актуалното състояние. Излишните количества при поставяне на нова пломба или при обработването на стара могат да навлязат в канализацията, където се смесват с различни почистващи препарати и битова химия и така да се образува разтворим колоиден живак, който достига до околната среда. Под въздействието на въздуха, слънчевата светлина и различни микроби започват процеси на ерозия или окисляване. Според някои източници всяка година в околната среда се изхвърля между 6 и 35 тона живак именно от зъбни амалгами. Проучванията дават различни стойности за изхвърления живак в околната среда, защото в миналото са се използвали сплави с повече от този метал. Програмата на ООН за околната среда отчита, че всяка година стоматолозите използват 340 тона живак за амалгама.
Освен чрез изхвърлянето на излишна амалгама в канализацията на стоматологичните кабинети, живакът се разпространява и чрез вадене на зъби и изхвърляне и кремиране. При изгарянето на тленните останки се освобождава живака не само от пломбите на зъбите, но и от цялото тяло. В България предпочитани са погребенията, но в страни като Индия, Япония, Тайван, Хонг Конг и Швейцария кремацията е предпочитана от над 80%. Поради пренаселението на градовете се очаква в САЩ кремацията да е предпочитана за 78% до 2035 г.
Населението на света е над 7,5 милиарда, а през 2004 г. в света е имало около 1.8 милиона зъболекари, а около 25 000 зъболекари завършват образованието си всяка година. След като отпадъчните количества амалгама преминат през пречиствателна станция за отпадни води, утайката се изхвърля в депа, изгаря се или се продава като тор за селскостопански цели. Така живакът се разпространява в подземните води или въздуха. Зъболекарите би следвало да изхвърлят излишната амалгама в специални контейнери за медицински отпадъци, които съответно да бъдат правилно третирани. Изгарянето на тези отпадъци също води до образуване на живачни пари, които отново се разпространяват чрез въздуха.
Въпреки че световната тенденция е да се намали използването на амалгама с живак, и днес насипен живак за смесване с метални сплави се продава с цел извличане на злато. В световен мащаб в този сектор работят около 15 милиона души, а 5 милиона са жени и деца. Занаятчийският добив на малки количества злато покрай реките има опустошителни ефекти върху здравето на местното население. През 2005 г. в Бразилия са внесени 43 тона живак, който е бил идентифициран като живак за приготвяне на амалгами, защото добивът на злато чрез живак е незаконен. В Зимбабве също се използва живак при златодобива. Количествата са 25 тона всяка година. Около 72% от миньорите са с хронична живачна интоксикация, която сред топ 20 причини за увреждане здравето на населението. От друга страна, ако се прилагат процеси без живак това би повишило изкупната цена на златото.
Употребата на живак в зъбните пломби ще продължи да замърсява околната среда дори и след смъртта. На 1 юли 2018 г. Европейският Съюз забрани използването на пломби с амалгама на деца под 15 години, бременни жени и кърмещи майки. Други държави забраняват продажбата на живак в насипно състояние, което би следвало да затрудни използването му в добив на злато.
Изследването от 2019 г. Synergistic Effect of Radiofrequency Electromagnetic Fields of Dental Light Cure Devices and Mobile Phones Accelerates the Microleakage of Amalgam Restorations: An in vitro Study проучва влиянието на електромагнитното поле за лечение чрез светлина и излъчванията на мобилен телефон за микроизтичането на амалгами в тъканите на зъба.
Зъбната амалгама се използва повече от 170 години поради високата устойчивост на износване, лесното поставяне от страна на стоматолозите, ниската цена, издържливостта и това, че не се разтваря от слюнката. Въпреки това един от най-големите недостатъци е липсата на химическа адхезия към тъканите на зъба, което може да доведе до проникване на различни микроорганизми и токсини в пространствата между поставената амалгама и обработените повърхнини на зъба. Това може да доведе до промяна в цвета на зъбите около границите на пломбите, вторичен кариес, постоперативна чувствителност, частична или пълна загуба на възстановяване.
Много електрически уреди като електрически самобръсначки, сешоари, електрически четки за зъби и стоматологични устройства като тези за втвърдяване на пломби чрез светлина генерират нискочестотни магнитни полета и могат да предизвикат протичането на електрически ток в металните пломби, коронки и мостове в устата. През последните години към лъчението на тези уреди се добавят някои често срещани източници на електромагнитни полета като клетъчни телефони, зарядни за мобилни телефони, преносими компютри, радари, ЯМР, Wi-Fi рутери и различни намотки. Увеличението на употребата на мобилни телефони в световен мащаб води до сериозни притеснения за вредните лъчения, които излъчват в близост до мозъка. Според някои изследвания излъчванията на мобилните телефони в близост до устната кухина водят до значително увеличено отделяне на живак от пломбите с амалгама. В други пък се споменава, че живакът изтича след излагане на електромагнитни полета на ЯМР. До подобно отделяне на живак водят и рентгеновите снимки. В настоящото проучване е установено, че микро-изтичането на амалгама не е увеличено в групите на хората, които са използвали мобилен телефон и светлина. Но въпреки това микро-изтичането е значително увеличено при зъби, които са изложени на комбинацията от радиочестотни излъчвания от мобилен телефон и устройство за втвърдяване на пломби чрез светлина. В настоящото изследване авторите са използвали само режима за разговор по мобилен телефон. Следва да бъдат направени изследвания за разговор по мобилен телефон, свързан към Wi-Fi.
Публикацията от 2019 г. The Long-Term Algae Extract (Chlorella and Fucus sp) and Aminosulphurate Supplementation Modulate SOD-1 Activity and Decrease Heavy Metals (Hg++, Sn) Levels in Patients with Long-Term Dental Titanium Implants and Amalgam Fillings Restorations. се изследва дали 90-дневния прием на хранителни добавки може да намали тежките метали като живак и калай при пациенти с титаниеви импланти или пломби с живачна амалгама. Пълният текст може да изтеглите оттук като PDF.
В последните години хората са изложени на напълно нови вредни вещества, различни ксенобиотици и големи количества тежки метали, които след като се натрупат в тялото не могат да бъдат изхвърлени от организма. Зъбните пломби с амалгама съдържат 50% живак (Hg), 41% сребро (Ag), 5-8% калай (Sn), йони цинк и мед и други олигоелементи.
Денталните импланти с титан съдържат сплав Ti-6Al-4V. Нивата на тежки метали / олигоелементи могат да бъдат измерени с плазмена масспектрометрия в урината, плазмата, косата и пр.
Токсичността на тежки метали като живак и кадмий зависи от пътя на разпространение, концентрацията, времето на експозиция и съставът на смесите от тежки метали.
Някои метали като алуминий, олово, живак, кадмий, арсен, никел, мед, хром и кобалт могат да предизвикат сериозни здравословни проблеми в случай, че се натрупат в големи количества в човешкия организъм. Детоксикацията е способността на човешкия организъм да се пречисти от лекарства, мутагени и други вредни вещества. Това са сбор от различни процеси, които се осъществяват в чревния тракт, черния дроб, бъбреците и дори кожата. Например при изследване на живак в урината може да няма високи стойности, но в косата да са многократно завишени. Някои от антиоксидантите подпомагат организма за пречистване от реактивни кислородни видове чрез отстраняването на тежки метали. Chlorella vulgaris е едноклетъчно водорасло, което е богато на хлорофил и често се използва като хранителна добавка в Япония.
Водораслите от рода Фукус са кафяви морски водорасли (келп), които съдържат флоротанини със силни антиоксидантни и противоалергични свойства. В блога на aloha.bg сме писали за уникалния процес биосорбция, който позволява на алгинатите от кафявите водорасли да се свържат избирателно с тежките метали като олово, живак, кадмий, уран, някои радионуклиди и напълно безопасно да ги изведат извън човешкото тяло.
В настоящото изследване са използвани хранителни добавки с екстракти от водорасли Хлорела и Фукус в продължение на 90 дни (3 месеца). Целта е да се провери дали те са ефективни за отстраняването на тежки метали като живак, сребро, калай и олово при пациенти с пломби от амалгама и титанови импланти. 16 от участниците в проучването имат средно по 4 пломби с амалгама. Всички от тях имат тези пломби в продължение на поне 10 години. За сравнение са използвани 21 участници на подобна възраст, но без такива пломби в устата.
Участниците с пломби от амалгама приемат хранителна добавка 2 пъти дневно по 2 капсули, в които има:
Основният проблем е, че живакът може да се отделя в тялото години наред. Дори 5 години след поставянето на подобна пломба се отчитат повишени нива на живак в кръвта. От направените изследвания на ден 0, в който не е приемана добавка, и ден 90 учените стигат до извода, че количествата на живак са намалили нивата на тежките метали като живак, калай, олово и др. От друга страна тези хранителни добавки са напълно безопасни за дългосрочна употреба и това се потвърждава в доброто съотношение на минералните соли в организма.
Вертера Гел Forte е клетъчен гел от морски водорасли Ламинария и Фукус, който съдържа алгинати за детокс на тежки метали, органичен йод за страдащите от намалена функция на щитовидната жлеза и субклиничен хипотиреоидизъм с повишени стойности на хормона TSH, флоротанини със силни противоалергични свойства, фукоксантин - наричан още богатството от морето, фукоидан с предклинични проучвания за противотуморна активност, естествени бета глюкани като ламинарин с цел модулиране на имунната система, вещества със силна антимикробна активност, диетични фибри , които набъбват и така създават на чувство за засищане и съответно водят до плавно намаляване на теглото, множество витамини, полизахариди, микро- и макроелементи.
Ако не ви допада натуралния морски вкус на водорасли можете да опитате плодовите вкусове на Вертера Гел Forte ябълка , Вертера Гел Forte вишна и Вертера Гел Forte касис.
Можете да използвате Вертера Гел Forte и Вертера Гел и в комбинация с плодов сок или да приготвяте смути с няколко различни плода / зеленчука. Вижте 5 примерни рецепти. И не на последно място - ако имате възможност избягвайте пломбите с амалгама, въпреки по-ниската им цена.
Комплексно прилагане на няколко пептидни биорегулатора, въздействащи върху различни системи на организма (имунна, храносмилателна, опорно-двигателна). Пептидните биорегулатори първоначално са изолирани от органи и тъкани на животни, така че те имат максимален ефект върху животните. има обширна научна база данни, потвърждаваща ефективността на пептидните биорегулатори за домашни любимци и котки. Форми и дозировки в зависимост от теглото на животното: Лингвални пептидни биорегулатори и във вид на капсули, добавени към храната
прочети ощеКомплексно приложение на пептиди по видове заболявания - слеми за приемане. Пептидите на Peptides, препоръчани за включване в състава на сложни схеми за профилактика и корекция на дисфункции на различни органи и системи
прочети ощеВ каталога Пептиди 2024 ще намерите пълно описание на биорегулатори на пептидна основа, мезотелни и лечебно-профилактични продукти с естествен произход, производство на Института за биорегулация и геронтология в Санкт Петербург с опаковка, количество, начин на употреба на пептидите на Peptides
прочети още