Количката е празна


обратно

Роля на съединителната тъкан и колагена в осигуряване на жизнеспособността на органите и системите

8 април 2015

Роля на съединителната тъкан и колагена в осигуряване на жизнеспособността на органите и системите

Съединителната тъкан в общата маса на всеки орган е 60-90% и осигурява хранене и почистване на съединителната тъкан и на другите клетки (нервни, мускулни, епителни).

Системата на съединителната тъкан, както и колагеновите влакна, имат няколко критични периода на функциониране и развитие: последните месеци от живота на плода преди раждането; първите две години; 8-10 години; пубертета; зрели (преклимакс, климакс); старчески (след 70 години).

Неправилното функциониране на съединителнотъканните клетки води до загуба на много функции на съединителната тъкан, включително биомеханичните свойства. Венозните съдове и техните клапанни апарати се разширяват, артериите образуват пулсова вълна и при тях се променя помпо-дренажната функция, което води до развитието на хипертония и атеросклероза.

Рамката и връзките на вътрешните органи стават ненормално мобилни (изпускане на органи, херния и т.н.). Мастната тъкан губи своите "възспиращи" якостни характеристики и се "напълва" с мазнини (затлъстяване). Отслабва костно-хрущялният и апоневрозният апарати (плоски стъпала, изкривени пръсти и гръбначен стълб, изкълчвания).

Това има определен ефект върху функционирането на всички органи и тъкани и става причина и механизъм на развитие на много заболявания: пептична язва, язвен колит (отслабен имунитет и тонус, запек, дивертикулоза, и т.н.), кисти на яйчниците (дебела обвивка и нарушения кръволимфообръщението), пикочно- и образуване на камъни в жлъчката (изпускане на бъбреците и жлъчния мехур, застой), разширяване на клапаните (разширяване на съдовете в мозъка, крайниците, сърцето, съдовата стена), късогледство, разширение на бронхите, и т.н.

Заболяванията на съединителната тъкан са изразени от много видове нарушения на работата и други клетки на несъединителната тъкан (дистрофия).

Протеиновата дистрофия, свързана с нарушаване на синтеза на различните съединителнотъканни протеини (колаген - амилоидоза; мукополизахариди - алергени и т.н.).

Други съединителнотъканни протеини, образувани правилно (гликопротеин), образуват дистрофия на лигавицата (отслабване на съединителна тъкан).

Задържането и нарушаването на преноса на мазнините съпровожда мастната дегенерация на съединителната тъкан (затлъстяване, липидози).

Склерозирането на съединителна тъкан води до цироза на органите. Подпомага процеса на формиране на цироза при съединителнотъканна недостатъчност, посредством регенерация на микроциркулаторното съдово русло, което представлява шунтиращо съдово кръвообращение с „открадването“ на паренхимни елементи.

Това също допринася за вродени или придобити разпадове на общите и местните регулаторни системи на синтез и метаболизъм на колаген.

Поради загубата на механична здравина и тонус на съдовете, тези процеси са придружени от исхемия на съединителната тъкан, оток в нея, хипоксия.

Неслучайно, в много тумори, заедно със съдовите компоненти, задължително присъства фиброзираща - ангиофиброми, неврофиброми, лимфангиофиброми, липофиброми, фиброаденоми, и други. При тези пациенти, закономерно се появяват гръбначни деформации, дегенеративни ставни заболявания, множество пигментни петна по кожата, витилиго.

Процесите на синтез на съединителната тъкан и нейното регенериране могат да бъдат нарушени на различни етапи.

Фибробластите могат да синтезират колаген и кисели гликозаминогликани, но процесът на влакнеста фиброза (узряване) може да бъде забавен и тъканта ще се развива в изобилие.

Това е в основата не само в келоида на кожата, но хиалинозата на серозни покрития, хрущялни повърхности, дълго не заздравяващи язви. В плеврата, перикарда, перитонеума и други органи, процесът отнема продължително време, както и увреждането на повърхностните слоеве на паренхимни органи са дълбоки. Серозните мембрани изглеждат дебели, като „остъклен“ слой с деформация на подлежащите органи.

В основата на изтъняване на съединителна тъкан (дистрофия на лигавицата) са нарушенията на обмена на гликопротеините на основното му вещество.

Основната маса на покриващите (париетални) тъкани, съставляващи мускулите, също на 60% състоящи се от съединителна тъкан, която се явява опора на мускулните клетки за работа, храни и почиства тези клетки. Мускулната тъкан има съединително-тъканен произход (кръвоносни съдове, тръбопроводи, обвивки на вътрешните органи, лимфни възли, сфинктери, черва, сърце, скелетни мускули). Доказано е, че колкото е по-развита съединително-тъканната основа на органите, включително мускулите, толкова по-добре те работят.

От особено значение за цялостния метаболизъм и енергия играят гладкомускулните съединително-тъканни сфинктери в капилярите (най-малките кръвоносни съдове). Те са разположени непосредствено в околната среда на съединителната тъкан (влакна, гел, вода, клетки на съединителната тъкан, протеини) и качеството на тяхната работа се определя от тази среда.

Например, клетки на съединителната тъкан - мастоцити (мастни клетки), които съставляват 50% от общата клетъчна маса на съединителната тъкан, регулират работата на съдовете (кръвоносни, лимфатически), кръвта и лимфата, 50 различни локални хормони, които правят тези течности течни, невискозни (хепарин, хистамин, серотонин, простагландини и др.).

Особено опасна е неправилната работа на мускулните сфинктери (пръстеновидни мускули) в кръвоносните съдове, бъбреците, пикочния и жлъчния мехури, червата, апендикса, маточните тръби и други органи.

От тук и множеството заболявания на тези органи - от ерози на шийката на матката до апендицит, хемороиди и доброкачествена простатна хиперплазия.

Дори по-лошо, ако правилно функциониращите органи "сфинктери" се допълват от неправилно рабетещите съдови "сфинктери."

Полученият застой на кръв, лимфа, урина, вътремозъчна, вътреочна и други течности намалява местното и общото съпротивление и имунитет, нарушава производството на хормони в съединително-тъканните клетки и ендокринните жлези (яйчниците, тестисите, простатата и щитовидната жлеза, надбъбречните жлези, т.н.), които карат неправилно да работят нервните и хормонални рецептори, причиняват груби изменения в нервните и ендокринните центрове.

Тези изменения са особено наблюдавани в най-отдалечените части на човешкото тяло (периферията на съединително-тъканната система, долните крайници): плоски стъпала, разширени вени, трофични язви, еризипел, възпаление на артериите, вените и лимфните съдове, гангрена на крайниците.

Серозни обвивки – слоеви образувания на съединителната тъкан, покриващите кухините тела и покриващите органи. Те изпълняват поддържаща, хранителна, възстановителна, прочистваща, имунна и др. функции. Например, сърцето във фазата на разширение се задържа именно от серозните пластове.

Нарушаването на работата на серозната обвивка причинява много заболявания: от възпаление на плеврата и сърдечни слоеве до цироза. Но ако ги комбинирате, се оказва, че тези заболявания, свързани с нарушения в подвижността на органите, предмет на кислороден, нервен и ендокринен „глад“, също така задържат течност в органите (кисти, белодробен оток, сърце, яйчник, матка и др. органи) и в кухините се развиват сраствания и склеротични процеси.

Човешката нервна система се състои от главен и гръбначен мозък и множество нерви, заобиколени от съединителна тъкан, колагенови „съединители“.

Може да се каже, че поддържането на живота на мозъка, който при един възрастен човек е само 2,5% от телесното тегло, напълно се определя от „здравето“ на окръжаващите или влизащи в съединителната му тъкан елементи (множество съдове, гръбначно-мозъчна течност, специални глиални мозъчни клетки, кръв, съдов плексус и обвивки).

Хранителните разстройства на мозъчните клетки, свързани с функциите на съединителната тъкан, при нейното ненормално развитие водят до развитието на болести.

Патологията на съединителната тъкан (в костите, ставите, хрущялите и т.н.) – е една от основните причини за заболяванията на периферната нервна система. Поради тези причини възникват 45% от всички заболявания - радикулити, плексити, невралгии, неврити.

При патологични промени на меките тъкани се оформят фасциити. При по-голямата част от пациентите със заболявания на фасцията причините за болестта трябва да се разглеждат в контекста на общите механизми на регулиране на функцията на съединителната тъкан и в частност на колагеновите влакна.

Едно от интегративните проявления на генерализираните поражения на съединителната тъкан показва, че тази патология под формата на външна, вродена, вътрешно-мускулна, придобита и друга херния винаги е комбинирана с недоразвити мускули, сухожилни разтежения, връзки.

Слабостта на мускулната фасция води до разширени вени и мускулна херния, бъбреците започват да пропускат (уролитиаза, пиелонефрит), черният дроб също пропуска и става прегъване на жлъчния мехур (дискинезия, холелитиаза, холецистит), червата – също пропускат (запек, колит), тазовото дъно – получава се пролапс на матката, дебелото черво, торзия на яйчниците, пролапс на влагалището, хемороиди, аднексит и т.н.

Съединително-тъканната недостатъчност на свързващия апарат на вътрешните органи (хранопровод, диафрагма, бронхи, стомах, жлъчен мехур, черва) определя нивото на хранене на тези органи, състоянието на подхождащите към тях съдове и нерви, които рефлекторно изменят работата на мозъчната кора и субкортикалната невро-ендокринна структура.

Именно в полезността на съединителната тъкан във всичките й форми (сухожилия, кръвоносни съдове, перинерва, субмукозни пространства) се съдържат основните отговори на въпросите, свързани с произхода, хода и лечението на многопричинните заболявания: язва на стомаха и дванадесетопръстника, гастрит, запек, колит, холелитиаза и камъни в бъбреците, възпаление на черния дроб, белите дробове, бъбреците, яйчниците, матката и други органи.

Материалът в превод от книгата на професор Сергей Батечко КОЛАГЕНЪТ - Еликсир на красотата и здравето