Количката е празна


обратно

Видове колаген

25 септември 2014

ХИДРОЛИЗИРАН КОЛАГЕН

 Хидролизиран колаген или по-известен като желатин. Той се получава в резултат на термично разрушаване на структурните и пептидни връзки на колагеновите протеини. Хидролизатът е смес от фрагменти с различни тегла; като неговата молекулна маса е винаги по-ниска от молекулната маса на природния колаген. Затова при производството на желатин няма необходимост да се отчита деликатната структура на колагена.

 Суровината за производството на желатин се подлага на предварителна обработка с помощта на силни киселини или основи, така че условията за производство на хидролизата са значително по-строги и позволяват да се използва по-широк спектър суровини, съдържащи колаген, т.е. кости. Поради голямо количество евтина суровина колаген хидролизатът е най-евтиният вид колаген, който е широко използван в производството на храни като агент осигуряващ подходяща текстура или като „сгъстител”. Хидролизираният колаген също така често се използва от производителите на по-евтина козметика като заместител на естествения колагенов протеин, но за съжаление е непълноценен.

 ЖИВОТИНСКИ КОЛАГЕН

Колагенът представлява основната група протеини в животинските организми. Понастоящем това семейство се представлява повече от 20 вида протеини, които са различни по структура и свойства, по разпределението им в тъканите и по изпълнение на своите функции в организма. Тези протеини преобладават в съединителната тъкан, вземат участие в изграждането на кожата, хрущялите и костите, както и във всички по-важни вътрешни органи. Колагеновите протеини на отделните видове се различават незначително, обаче тези различия оказват съществено влияние върху свойствата на този протеин. Колагенът на висшите гръбначни като цяло е по-структуриран и има по-висока температура на денатуриране. Освен това по време на стареенето на колагена в по-висшите животински организми (при естествени условия) се образуват вътрешните и междумолекулярни крос-ковалентни връзки, чиято функция е да увеличи стабилността на колагеновите влакна. С увеличаване на броя на такива връзки се увеличава плътността и здравината на колагена. Обаче разтворимостта на колагена намалява. Такова структуриране на колагена е неблагоприятно за външния вид на нашата кожа. Тя става по-малко еластична и здрава.

 Колагенът от рибешката кожата е много по-малко структурирана, отколкото колагенът добит от говежда или свинска кожа и поради това разтворимостта му е много по-висока от този на другите. Голямата „разтворимост” на рибната кожа също позволява да получим естествената форма на колаген в крайния продукт - колагеновият гел, като се използва изключително чувствителен метод за получаване на този протеин в консервативни условия. Получаването на колаген от свинска кожа и говежда изисква много тежко химическо и / или ензимно третиране, което причинява значително разграждане на протеина. В допълнение, протеинът от рогат добитък може да бъде носител на приони. Прионите – това са потенциално инфекциозни протеини, които са широко разпространени в повечето висши животни (бозайници, влечуги и земноводни) и безвреден до момента на промяна на естествената си структура, след което те превръщат в инфекциозен прион на протеина. Инфекциозните приони предизвикват смъртоносни заболявания на нервната система у животните и човека, включително BSE или болестта на Кройцфелд-Якоб. Но рибите са по-нисши организми, и до този момент не е установено да произвеждат прионни протеини.

 РАСТИТЕЛЕН КОЛАГЕН (ФИТОКОЛАГЕН)

 Названието на растителен колаген се определя основно от полизахариди от растителен произход, които оказват влияние върху кожата като защитен филм и се съединяват по същия начин като животинския колаген. Въпреки това, тези съединения не могат да имат такива комплексни въздействия като колагена. В този случай, това е просто съкращение и слоган, защото Колагенът е протеин, а именно протеинът се произвежда само от животните. Отличителна черта на колагена е наличието на две аминокиселини – хидроксипролин и хидроксилизин, които са изключително специфични за този протеин. Има, обаче растителен протеин - екстензин, който включва хидроксипролин, но той има много различна структура от колагена. Въпреки че съдържанието на есенциалната амино киселина, която е хидроксипролин и която подобрява хидратацията на кожата, то нейния ефект е подбен, но не идентичен на колагена и по този начин не може да замести този протеин.

 МИКРОКОЛАГЕН

 Нареченият микроколаген се определя главно от неголемите протеинови молекули (олигопептиди), които имитират естествените колагенови фрагменти. Тези молекули оказват влияние върху производството на колаген и други елементи на дермата. Микроколагенът се създава в биотехнологични лаборатории и е модифициран чрез добавянето на мастни молекули, които увеличават неговата устойчивост и му позволяват по-добре да проникне през епидермалната бариера.

 ЛИОФИЛИЗИРАН КОЛАГЕН

 Лиофилизация е един от методите за получаване на сушени продукти. Тя се основава на сушене чрез замразяване и се извършва при температури под 0 ° С, при значително ниско налягане. Този процес на сушене се използва за особено чувствителни съединения и вещества, нестабилни на топлина. В резултат от този процес активните вещества остават активни и не са унищожени ценни съединения, т.е. витамини, протеини, ензими, минерални компоненти, и т.н. Лиофилизираните препарати съдържат само незначителни количества вода и не се нуждаят от консервиране. След лиофилизация полученият препарат може лесно да се рехидратира без загуба на биологични и органолептични свойства.

 

Този тип колаген най-често се използва в хранителните добавки, особено тези предназначени за възстановяване на кожата, костите и хрущялите. Лиофилизиран колаген се използва също така при производството на маски за лице, колагенови пластири и превръзки. Всички тези препарати обикновено са много скъпи поради високата цена и значителните разходи за лиофилизация.