Взаимодействие на витамин B12 с някои групи лекарства.

4 декември 2019
Взаимодействие на витамин B12 с някои групи лекарства.

Витамин B12 е водоразтворим и можем да го набавим главно чрез храните от животински произход, както и от хранителни добавки. Причините за дефицит са различни. 

Възможно ли е приема на определени лекарства да причини малабсорбция на витамин B12?

Нека да започнем прегледа с познати лекарства, които са били приемани от множество хора. 

Едно от най-използваните в миналото лекарства против стомашни киселини е Ранитидин. Той е пуснат за продажба през 1981 г. и е най-продаваното лекарство с рецепта в света до 1988 г. След това е изместен от по-ефективните инхибитори на протонната помпа като Омепразол, за които ще стане дума по-долу. 

Според Листовка на пациента Ранитидин под формата на филмтаблетки е селективен, бързодействуващ блокатор на хистаминовите H2-рецептори в стомаха. Препаратът упражнява своя ефект чрез понижаване на базалната, нощната и стимулираната от храна стомашна секреция. 

Ранитидин може да се използва:

  • за профилактика и лечение на дуоденална язва и да предотвратяване на рецидив на дуоденална язва при отделни пациенти
  • за лечение на стомашна язва
  • за лечение на гастроезофагеален рефлукс (обратно течение на стомашен сок в долната част на хранопровода)
  • за лечение на синдрома на Цьолингер-Елисон (стомашна хиперсекреция на солна киселина, свързана с пептични язви и клетъчни тумори на панкреса)
  • за лечение на повишена стомашна хиперсекреция при ендокринен мултиплен аденом
  • за профилактика и лечение при гастроинтестинално кървене от стомашна или дуоденална язва и хеморагичен гастрит
  • за профилактика и лечение на стрес свързани мукозни увреждания (гастроинтестинални улцерации и кървене)
  • за профилактика преди анестезия на аспирационни пневмонити
  • при ревматоиден артрит за предпазване на гастроинтестинални увреждания при употреба на нестероидни противовъзпалителни лекарствени средства. 

Ранитидин не трябва да се прилага при пациенти със свръхчувствителност към препарата, тежки чернодробни и бъбречни увреждания, пациенти с ниска имунна защита. 

Ранитидин трябва да се прилага с повишено внимание при:

  • пациенти със съмнения за злокачествено заболяване на стомаха, защото може да замаскира симптомите. 
  • пациенти с бъбречни заболявания
  • пациенти, лекувани с нестероидни противовъзпалителни лекарствени средства
  • при пациенти, които едновременно с това се лекуват и с антиацидни медикаменти
  • при деца под 8 години

Към момента няма достатъчно клинични изследвания дали Ранитидин е безопасен за бременни жени и затова следва да се прилага под строг лекарски контрол. 

Ранитидин преминава в кърмата и затова трябва да се прилага внимателно при кърмещите майки. 

Нежелани лекарствени реакции на Ранитидин:

  • Храносмилателна система - гадене, повръщане, диария, запек, възможно е повишаване на трансаминазите (чернодробни ензими); много рядко хепатит (възпаление на черния дроб) или панкреатит (възпаление на панкреаса).
  • Нервна система - отпадналост, световъртеж, безсъние, главоболие, психични нарушения (депресии, халюцинации), повишена възбудимост. 
  • Сърдечно-съдова система - брадикардия (намаляване на сърдечната честота), по-рядко аритмия (нарушаване на сърдечния ритъм).
  • Ендокринна система - нарушено либидо (полово влечение), гинекомастия (увеличаване на млечните жлези у мъжа) - рядко. 
  • Хематология - обратима левкопения (намаляване на общия брой на белите кръвни клетки), гранулоцитопения (намаляване броя на определен брой бели кръвни клетки), тромбоцитопения (намаляване броя на тромбоцитите). 
  • Кожа и лигавици - реакции на свръхчувствителност (кожни обриви, оток на ларинкса и др.)

Подобни по действие са и Cimetidine, Famotidine, Nizatidine, Roxatidine, Lafutidine. Всички те принадлежат към групата на H2 антагонистите, известни и като H2 блокери. Тези медикаменти блокират действието на хистамина върху специални рецептори за хистамин, разположени в клетките на стомашната лигавица. Това води до намаляване на количеството произведени стомашни киселини. 

В края на 60-те години е разработен първия H2-блокер - Циметидин. Той е пуснат за продажба през 1976 г. и първоначално се продава под търговското наименование Tagamet. Лекарството бързо печели популярност, а продажбите са значителни. След успеха на Циметидин започва разработката на по-усъвършенствани разработки, които нямат толкова странични ефекти. Така произведения по-късно Ранитидин има много по-малко нежелани лекарствени реакции, по-дълготрайно действие и 10 пъти по-голяма активност в сравнение с Циметидин. 

Според публикация на Health Line / H2 Receptor Blockers H2 блокерите могат да се продават и без рецепта. Те най-често се използват за облекчаване на симптомите на гастрит или възпалителни процеси в стомаха. Пептичните язви, които се образуват в лигавицата на стомаха, долната част на хранопровода и дванадесетопръстника са болезнени и често се развиват поради излишни количества стомашни сокове. Лекарите предписват H2 блокери и като профилактика срещу рецидив на язви. 

H2 - блокери се използват и за облекчаване на симптомите на Гастроезофагеална Рефлуксна Болест (ГЕРБ). Тя се развива най-често при увреждане на сфинктера от мускули в долната част на хранопровода. В резултат на това част от стомашните киселини могат да преминат в хранопровода и да достигнат дори до устата. 

Някои от симптомите са:

  • парене зад гръдната кост, усещане за киселини
  • при навеждане на тялото част от несмелената храна, заедно със стомашните сокове може да се върнат в устата. В по-тежките случаи не е нужно навеждане на тялото
  • горчив вкус в устата 
  • гадене с или без повръщане
  • суха кашлица

Усложнението на ГЕРБ може да доведе до развитие на хранопровода с първоначално изменение на клетките в подобни на червата. 

Вече изброихме някои от най-често срещаните странични ефекти на лекарствата против стомашни киселини от групата на H2-блокерите. В по-редки случаи страничните ефекти може да са:

  • образуване на мехури по кожата, парене и лющене
  • нарушение на зрението
  • объркване и възбуда
  • затруднено дишане
  • хрипове
  • стягане в гърдите
  • мисли за самоубийство

Ако имате някой от тия симптоми трябва да потърсите лекарска помощ. 

След като е установено, че  H2-блокерите са ефективни за намаляване на стомашните киселини, но имат множество странични ефекти и затова са разработени нови групи лекарства. 

Едни от тях са т. нар. инхибитори на протонната помпа, за които сме писали в блога на aloha.bg

Инхибитори на протонната помпа за намаляване на киселините в стомаха

Според публикация на Harvard Health Publishing / Proton-pump inhibitors естествено произведените в стомаха сокове нарочно са с висока киселинност с цел унищожаване на патогенните микроорганизми, проникнали от храна и напитки. Но когато количествата стомашна киселина са прекалено много и достигат до други части от храносмилателната система могат да възникнат язви в стомаха, дванадесетопръстника или тънките черва. 

Първоначално  H2 блокерите са посрещнати с голям възторг. 

Инхибиторите на протонната помпа са лекарства, които по друг начин намаляват стомашните киселини.

Примери за инхибитори на протонната помпа са медикаментите:

  • Омепразол 
  • Ланзопразол
  • Езомепразол
  • Декслансопразол
  • Пантопразол
  • Рабепразол

Според Листовка: информация за пациента Омепразол се използва за следните състояния:

  • Гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ)
  • Язва на стомаха или на дванадесетопръстника
  • Язви, които се дължат на бактериална инфекция с Helicobacter pylori
  • Язви, предизвикани от прием на нестероидни противовъзпалителни средства като Ибупрофен, Индометацин, Диклофенак и пр. 
  • Намаляване на твърде големите количества стомашни киселини, причинени от синдрома на Цьолинген-Елисон

Омепразол може да прикрие симптомите на други заболявания. Трябва да потърсите лекарска помощ в случай, че:

  • започнете да повръщате храна или кръв
  • изпражненията ви са черни (кървави)
  • развиете тежка или продължителна диария. Приемът на Омепразол е свързан с леко  повишаване на честотата на инфекциозните диарии
  • имате сериозни проблеми с черния дроб

Приемът на инхибитори на протонната помпа (като Омепразол) повече от 1 години повишава риска от фрактури на бедрото, китката или гръбнака. Преди да започнете лечение с това лекарство трябва да информирате лекаря си дали имате остеопороза или приемате кортикостероиди, които също увеличават риска от остеопороза. 

Омепразол може да влезе във взаимодействие с противогъбични препарати, Диазепам, Фенитоин (за епилепсия),  лекарства за разреждане на кръвта, растителни продукти с жълт кантарион, Метотрексат (за химиотерапия) и пр.

Ако имате язви, причинени от Helicobacter pylori, освен Омепразол вероятно ще ви бъдат изписани и 2 антибиотика (например Амоксицилин и Кларитромицин). 

  • Времетраенето на лечението е различно:
  • при ГЕРБ е 4-8 седмици
  • за лечение на язви на дванадесетопръстника - 2 седмици
  • язва на стомаха - 2-4 седмици, до 8

Част от възможните нежелани реакции на Омепразол са:

  • тежки алергични реакции с подуване на устните, езика и гърлото, затруднено преглъщане, обрив
  • зачервяване на кожата и образуване на мехурчета
  • лющене на кожата
  • мехури и кръвоизливи по устните, очите, устата, носа, половите органи
  • пожълтяване на кожата
  • тъмна урина
  • нарушаване на функциите на черния дроб
  • главоболие
  • диария
  • болки в стомаха
  • запек
  • образуване на газове
  • гадене или повръщане
  • нарушения на съня
  • замайване
  • усещане за иглички по кожата и пробождания
  • чувство за замайване и световъртеж
  • общо неразположение и липса на енергия
  • фрактури (на бедрото, китката или гръбнака)
  • намаляване на броя на бели кръвни клетки - спадане на имунната система и по-чести инфекции
  • намаляване на броя тромбоцити и поява на синини по тялото
  • възбуда, обърканост или депресия
  • гъбична инфекция в червата
  • кожен обрив след излагане на слънце
  • болки в ставите или мускулите
  • халюцинации

Ако имате инфекция със симптоми като повишена температура, силна отпадналост, болки във врата, гърлото и устата или затруднено уриниране, при лекарския преглед трябва да кажете, че вземате Омепразол. Възможно е приема на този инхибитор на протонната помпа да е довел до промени в белите кръвни клетки - част от имунната система. 

Инхибиторите на протонната помпа са по-нова група група лекарства за намаляване на стомашните киселини в сравнение с H2 блокерите. Дългосрочният им прием обаче също носи рискове за здравето. Ако имате единични случаи на киселини може да използвате някой от антиацидните медикаменти, както и всеки от H2 блокерите. 

Според отделни проучвания хората, които приемат инхибитори на протонната помпа по-често боледуват от пневмония. Целта на стомашната киселина е да убие патогенните бактерии. Когато киселинността спадне бактериите оживяват и могат да преминат в хранопровода, а оттам в белите дробове. Освен това лекарствата против стомашни киселини водят до свръхрастеж на бактерии в тънките черва. 

Възможно ли е H2 блокерите и инхибиторите на протонната помпа да доведат до дефицит на витамин B12?

Публикацията от 2018 г. Proton Pump Inhibitors, H2-Receptor Antagonists, Metformin, and Vitamin B-12 Deficiency: Clinical Implications прави преглед на различни клинични проучвания. 

След като приемем храна в устата си, от слюнчените жлези се отделя специален протеин (Хаптокорин), който помага на водоразтворимия витамин B12 да достигне в неразрушено състояние до стомаха. Стомашната киселина служи за отделянето на витамин B12 от хаптокорина. Клетките на стомашната лигавица отделят друг транспортен протеин за витамин B12 наричан вътрешен фактор. Свързването на витамин B12 с вътрешния фактор се случва в дванадесетопръстника, в не толкова кисела среда. След това в тази комбинирана форма витамин B12 трябва да премине през тънките черва, за да бъде усвоен едва в техния край (илеум). 

Какви проблеми могат да възникнат при дългосрочен прием на H2 блокери и инхибитори на протонната помпа за намаляване на стомашни киселини?

С намаляването на киселините витамин B12 не може да бъде отделен от транспортния протеин Хаптокорин.

Намаляването на стомашните киселини би могло да подпомогне колонизирането на стомаха от бактерията Helicobacter pylori. Тя от своя страна може да доведе до атрофия на клетките, които отделят другия транспортен протеин на витамин B12 - вътрешен фактор. Подобен вид бактериална инфекция задейства имунната система и това може да доведе до автоимунен атрофичен гастрит

Намаляването на стомашните киселини може да позволи на определени бактерии и гъбички да навлязат в тънките черва. Витамин B12 съдържа ценен метален йон - кобалт и се синтезира с помощта на бактерии в стомашно-чревния тракт на животните. Ние, хората, имаме уникална храносмилателна система и нямаме възможност да го синтезираме сами. Но проникването на микроорганизми в тънките черва може да доведе до свръхрастеж на определени щамове бактерии за сметка на други, да наруши баланса на чревната флора. Освен това тези бактерии също се конкурират за кобалта и това може да доведе до разрушаване на витамин B12. 

Има данни, че лекарствата против стомашни киселини могат да повлияят на функциите на черния дроб. Той от своя страна е основния склад за витамина. По тази причина отнема месеци и дори години преди веганите, които избягват храните от животински произход да усетят някои от симптомите на дефицит. 

Дали някои от изброените странични ефекти на лекарствата против киселини в стомаха се дължат на дефицит на витамин B12?

Липсата на витамин B12 поради малабсорбция може да предизвика изменения в червените кръвни клетки. Това се изразява с различни симптоми на анемия като умора, задух при извършване дори и на лека физическа активност, бледа кожа и лигавици. Това може да се изрази и в стойностите на RDW и MCV в изследването на Пълна Кръвна Картина (ПКК).

Многократно беше споменато, че лекарствата против киселини в стомаха влияят на белите кръвни клетки и съответно изпълняваните от тях функции на имунната система. Липсата на витамин B12 води до хиперсегментиране на ядрото на неутрофилите, които са най-големия брой бели кръвни клетки. Те буквално “изяждат” вредните бактерии чрез процеса фагоцитоза. Увреждането на неутрофилите повишава риска от бактериални инфекции. 

Усещането на иглички по кожата, пробождането и изтръпването на ръцете / краката са известни под общото наименование парестезия - отново симптом на витамин B12.

Възможно ли е липсата на витамин B12 да доведе до халюцинации, депресия и мисли за самоубийство?

В блога на aloha.bg вече описахме реалния случай на 16 годишен младеж от Турция, който имал депресивни състояния, плачел често, страдал от халюцинации и имал проблеми със съня. Причината се оказала бактериална инфекция с Helicobacter pylori. Лечението с витамин B12 повлияло бързо състоянието на младежа, който имал увреждания в проприоцепцията и положителен резултат на теста на Ромберг

Синдромът на хроничната умора може да прикове към леглото хора на всякаква възраст и да ги инвалидизира. Към момента няма утвърдено лечение. Изследване от септември 2019 г. доказа, че назалната форма на витамин B12 - Хидроксокобаламин, произведена от CureSupport (Холандия) позволява на хората да възвърнат енергичността си и повишава серумните нива на витамин B12. 

Обикновено при проблеми със стомаха и чревния тракт се препоръчват инжекции с цел директно навлизане в кръвообращението. 

Изследването доказва също и  че капките за нос с витамин B12 са аналог на инжекциите. 

Повечето от изследванията, които изследват връзката между лекарствата против стомашни киселини и малабсорбцията на витамин B12 разчитат само на резултатите от серумните нива на витамина. Те от своя страна не могат на 100% да потвърдят / отхвърлят подобни твърдения. Освен това към днешна дата има разногласия какви са референтните прагове за дефицит. Съществуват и гранични стойности (сива зона), при които е нужно да бъдат направени още изследвания. 

Тъй като витамин B12 участва в различни метаболитни реакции трябва да се вземат предвид и стойностите на хомоцистеин и метилмалонова киселина. Те обаче зависят от количествата фолиева киселина, наличието на увреждания на бъбреците, щитовидната жлеза и пр. Хематологичните изменения се развиват в тежките случаи на дефицит и 1 / 4 от хората с неврологични увреждания нямат изменения на кръвните клетки. Наскоро писахме, че изследването на holoTC (холотранскобаламин) също може да даде ценна информация какви количества от витамина достигат до отделните клетки. 

Увеличеният риск от дефицит на витамин B12 поради малабсорбция след прием на лекарства против стомашни киселини се обсъжда и в публикацията GPs warned of vitamin B12 deficiency link with acid-suppressing drugs

Към днешна дата обаче няма достатъчно информираност по този въпрос и тези лекарства се приемат дългосрочно, в продължение на месеци и години. Те не са безвредни и имат различни странични ефекти, някои от които се дължат именно на малабсорбцията на този водоразтворим витамин. 

В блога на aloha.bg вече сме писали за лекарствата, които съдържат Метформин и се продават с десетки различни търговски названия като:

  • Глюкофаж (Glucophage)
  • Carbophage SR
  • Riomet
  • Fortamet
  • Glumetza
  • Obimet
  • Gluformin
  • Dianben
  • Diabex
  • Diaformin
  • Siofor
  • Metfogamma
  • Glifor
  • Riomet - течен Метформин в Индия
  • Метформин IR (с незабавно освобождаване)
  • Метформин SR (бавно освобождаване)
  • Метформин XR

Един от основните проблеми е, че дългосрочният им прием може да намали абсорбцията на витамин B12, а симптомите да бъдат объркани с диабетна полиневропатия. Поради сгрешената диагноза на пациентите се предписват неподходящи лекарства, които освен че не водят до подобрение, но и предизвикват необратими увреждания. Миелиновите обвивки на нервите продължават да се разграждат, а липсата на витамина води и до анемия. 

БОНУС: Анестезията с райски газ може да окисли кобалтовия йон във витамин B12 и да доведе до дефицит. Има множество реални случаи на пациенти (case study), при които след подобна упойка пациенти не могат да пазят равновесие, имат нарушения на говора, зрението , парализа на крайниците и пр. Някои от тях развиват депресивни симптоми. Страничните ефекти на този тип анестезия също са описани в Изпълнителна агенция по лекарствата. Листовка:  информация за потребителя. Диазотен оксид Messer 100% v/v втечнен медицински газ. Пациентите, които постъпват в болница подписват документи за информирано съгласие. 

Капките за нос с витамин B12  - Метилкобаламин и Хидроксокобаламин  са подходящи за всички, които приемат лекарства против стомашни киселини. Те са с доказана клинична ефективност и са алтернатива на болезнените инжекции. 

 ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ДОЗА

2 пъти седмично по една капка във всяка ноздра. В случай на голям дефицит на B12, започнете с дневен прием по една капка във всяка ноздра през първите две седмици. След това продължете с препоръчаната доза. Смръкнете силно.

Една опаковка е достатъчна за минимум 10 седмичен курс на третиране. След отваряне на шишенцето, използвайте в рамките на 6 месеца.

Първоначалния дизайн на многовълновия или широкоспектърния осцилатор (MWO) идва от Никола Тесла. Джордж Лаковски на свой ред е разработил вариация на този дизайн и е направил много експерименти върху растения, животни и хора със зашеметяващи резултати. Тази машина всъщност е била използвана в болниците до 1942 г.

прочети още

Пептиди и пептидни биорегулатори: какво представляват и как работят ? Пептидите са група вещества, чиито молекули са изградени от две или повече аминокиселини. Пептидите включват около половината от всички известни хормони и повечето ензими. Съществува обаче специален клас съединения - пептидни биорегулатори. Те се различават от другите пептиди по способността си да инициират протеинов синтез.

прочети още

Активният квантов медальон е разработен от опитни хора, които имат дългогодишен опит (практически посветили целия си живот на това) в областта на проучвания и разработка на устройства, излъчващи лечебни вълни, структуриращи материята в близост до устройството.

прочети още