Количката е празна


обратно

Различните форми на витамин B12 - Цианокобаламин, Метилкобаламин, Аденозилкобаламин, Хидроксокобаламин

22 март 2018

Напоследък все повече се говори за дефицита на витамин B12. Има хранителни добавки под всякакви форми - той влиза в съставки на мултивитамини, капсули за поглъщане, разтворими таблетки за под езика, капки за нос, инжекции. Срещаме го под различни имена.

Защо съществуват разлики в наименованията и коя форма на витамин B12 да предпочетем?

Витамин B12  притежава най-сложната химическа структура от всички витамини. [1]

Нарича се още кобаламин заради централния си атом – кобалт. Това е и единственият витамин, който съдържа в ядрото си метален йон. Сложната молекулна структура е с формула C63H88N14O14PCo.  Молекулата, която е свързана с кобаламина се нарича донор. Тя може да се свърже с няколко различни вида молекули и по тази причина съществуват различни видове на витамин B12.

Ето някои от вариациите, които нямат приложение:

Aquacobalamin – Витамин B12+H2О(вода)

Nitritocobalamin - B12 + nitrogen dioxide (NO2)

Nitrosocobalamin - B12 + nitric oxide (NO)

Sulfitocobalamin - B12 + sulfur trioxide (SO3)

Glutathionylcobalamin - B12 + glutathione (Прекурсор на коензима, който вероятно играе важна роля в противовъзпалителните и антиоксидантните процеси)

Има 3 основни вида, които могат да бъдат открити в различни храни:

-Метилкобаламин (MetCbl)

-Аденозилкобаламин (AdeCbl)

-Хидроксокобаламин (OHCbl)

Различните форми на витамин B12 - Цианокобаламин, Метилкобаламин, Аденозилкобаламин, Хидроксокобаламин

В месните продукти най-често се срещат аденозилкобаламин и хидроксокобаламин.

В млечните се среща обикновено метилкобаламин. От другите видове кобаламин могат да се намерят само следи.

В човешкото тяло B12 действа като коензим, който подпомага редица важни функции с помощта на ензимите. Като активен коензим действат единствено метилкобаламин и аденозилкобаламин.

Хидроксокобаламин не е коензимна форма на витамин B12, но може лесно да се превърне в тялото в една от необходимите форми. Той може да циркулира из тялото за по-продължителен период от време. Ето защо има най-дълготраен ефект в сравнение с другите форми.

Докато аденозилкобаламина се натрупва в черния дроб, то метилкобаламина се среща в кръвта и гръбначния мозък. В отделните клетки се срещат и двете форми, които лесно се превръщат от една в друга. Метилкобаламинът действа в клетъчната плазма, а аденозилкобаламина – в митохондриите на клетките.

За съжаление и двете активни форми са чувствителни към светлина и са доста нестабилни извън тялото. Ето защо производството на висококачествени биоактивни форми на витамин B12 е сложен и скъп процес.

По тази причина в продължение на много години се произвежда синтетичната форма на витамин B12 – цианокобаламин. С лесно и евтино производство и стабилен като продукт цианокобаламинът не е биоактивен, а в храните се среща само като следа. Използван е успешно в много терапии, но е подложен на критика поради следните причини:

  • Съмнения за токсичност. Това се дължи на отделящата се циано група, която образува токсина цианид. [2] Цианидите са соли на циановодородната (синилна) киселина HCN. Повечето видове цианиди са силно отровни. Ефектът им върху живи организми е блокиране на клетъчното дишане (който ефект обаче е обратим в кратки срокове). Цианидът се образува, отделя и деградира по естествен път от различни видове животни, растения, насекоми, гъби и бактерии.
  • Съществуват цианогенни растения, които могат да произвеждат и изпускат цианид при приемането им като храна и готвенето им. Списъкът с растения, произвеждащи цианид, включва бадеми, ядки от кайсии, бамбук, бобови кълнове, маниока, кашу, череши, леща, маслини, картофи, сорго и соеви семена. Как ни влияят цианидите? В случай, че хора биват в непосредствена близост до експозиция на цианиди, съединенията бързо навлизат в кръвоносната система. Организмът се отнася различно, когато в него постъпи малко или голямо количество цианид. В малки дози цианидите се свързват с други химикали в организма и образуват витамин B12. Когато цианидът е в големи дози, способността ни да го преобразуваме в тиоцианид е затруднена. Големите дози цианид пречат на клетките да свързват кислорода и следователно тези клетки умират. Сърцето, дихателната система и централната нервна система са най-податливи на действието на цианидите. Изследване от 1992 г. [6] разглежда обстойно вредите на цианокобаламина при тютюнопушене и промишлено замърсяване на въздуха и водата с цианидни групи.
  • Изследвания доказват, че когато се използват високи дози от 1000mg цианокобаламин той се абсорбира и в клетъчната течност като не са известни ефектите от това.
  • Друг недостатък е дългия процес от разграждането на цианокобаламина до коензим. [3]
  • Някои мутации на гените като MTHFR и метаболитни заболявания възпрепятстват превръщането на цианокобаламин в биоактивни форми. В такъв случай проблемите с дефицит на Б12 не са решени.
  • За да се трансформира до биоактивната форма метилкобаламин, цианокобаламинът трябва да се свърже с метилова група, която взема от аминокиселината  S-Adenosylmethionin (SAM). Съответно цианокобаламинът намалява нивата на ценната аминокиселина.

Цианокобаламинът може лесно да се абсорбира от тялото, но и много по-бързо се отделя и затова много по-малка част от него достига до отделните клетки.  И все пак отнема повече от 48 часа [7]  за да може цианокобаламина да успее да се превърне до биоактивна форма. Капките за нос с метилкобаламин или хидроксокобаламин  се усвояват до 1  час от приема. Дори и да имате достатъчно високи серумни нива на витамин B12, заради нарушения при трансформацията може да имате дефицит на аденозилкобаламин или метилкобаламин и ето защо трябва да следите симптомите за евентуален дефицит.

Ако трябва да сравняваме хидроксокобаламин с цианокобаламин, то ще спечели първия, защото има много по-висока абсорбция и циркулира в организма много по-дълго, преди да бъде освободен от отделителната система. Както споменахме при хидроксокобаламинът се изискват по-малко метаболитни процеси. Съществено предимство е, че няма опасност от натравяне с цианид. Напротив, тази формула на витамин Б12 се използва като противоотрова. Обикновено в организма постъпва цианид с вдишания цигарен дим. Ето защо пушачите трябва да избягват цианокобаламина, който внася допълнителни количества цианидни групи в тялото им. Използва се и при пациенти с злокачествена анемия с оптична невропатия.

Изследване от март 2018 [21] разглежда повишената смъртност и заболямост на хора, които са били в близост до пожар. Изгарянето на горните дихателни пътища, острото възпаление на белите дробове и натравянето с газовете на въглероден окис и цианид влошават общото им състояние. Лечението в подобни случаи включва поддържане дейността на белите дробове,  терапии с кислород. За отравянето с цианид се прилага хидроксокобаламин.

Хидроксокобаламинът наскоро е одобрен като противоотрова за лечение на отравяне с цианид. [22] Млад пациент е решил да приема хидроксокобаламин заради съмнения от предозиране.  Поради развитие на остро бъбречно увреждане и тежко метаболитно разстройство е назначена хемодиализа. За съжаление хидроксокобаламина води до фалшива аларма за изтичане на кръв тъй като води до оцветяване в червено на телесните течности и прониква в диализата. Процедурата е спряна. Ето защо е нужна повече образованост на тема витамин Б12 и сред медицинския персонал.

Метилкобаламинът също има редица предимства пред цианокобаламина. Въпреки по-сложното и скъпо производство в сравнение със синтетичната форма на витамин B12 (цианокобаламин) днес има различни видове метилкобаламин – таблетки, капки за нос и инжекции. Изследване от 1973 година [4] доказва, че тялото може директно да използва метилкобаламин без необходимост от преобразуване и той се усвоява много по-добре от организма в сравнение с цианокобаламин. При сравняване на пероралните дози са открити почти идентични концентрации в серума. Когато се приемат големи дози цианокобаламин големи количества не достигат до клетките и се изхвърлят чрез урината, докато метилкобаламинът се складира във вътрешните органи, а също и на клетъчно ниво.

Изследване от 1993 година [5]  разглежда ефекта на кобаламина (витамин B12) върху времето на преживяване на мишки с левкемия. Сред изследваните 3 разновидности, ензимно активните производни метилкобаламин и аденозилкобамин увеличават значително живота им. Синтетичната форма цианокобаламин не е активна. Това се обяснява, че в много ензимни процеси зависят от  SAM, а цианокобаламинът се свързва с него и го изчерпва. Метилкобаламинът се използва също и за проблеми със съня като насърчава образуването на мелатонин, а цианокобаламинът няма подобни свойства.

Лицевият нерв е седмия чифтен черепномозъчен мускул, който принадлежи към периферната  нервна система. Парализата на лицевия нерв, известна още като парализа на Бел, се проявява с невъзможността за изпълнение на елементарни мимически движения като повдигане на веждата, затваряне на очите, повдигане на ъгълчетата на устните и пр. Изследване върху 60 пациенти с парализа на лицевия нерв [8] доказва, че подобряването на съпътстващите симптоми е по-добро при лекуваните с метилкобаламин групи в сравнение с групата, лекувана само със стероид.

Изследване, проведено върху плъхове [9] доказва, че големи дози метилкобаламин удължава живота на невроните благодарение на процесите на метилиране. Ето защо поставен локално може да подпомогне заболяванията на нервите.

Действително има известен резон да се страхувате от приемане на високи дози от витамин B12, но това се отнася единствено за синтетичната му форма – цианокобаламин.

Изследване [10] разглежда 3 групи от плъхове с периферна невропатия. Едната група се състои от третирани с ултра високи дози метилкобаламин (500 микрограма/кг телесно тегло). Втората група е третирана с 10 пъти по-ниски нива (50 микрограма/кг телесно тегло). На третата група е инжектиран само физиологичен разтвор. Оказва се, че плъховете, лекувани с най-високата концентрация се подобряват значително бързо. Групата с ниска доза не показва разлика в състоянието и е идентична на инжектираните с физиологичен разтвор. Това дава надежди, че диабетната полиневропатия може да бъде повлияна с високи дози витамин B12, още повече че именно някои лекарства, изписвани на диабетици като Метформин водят до дефицит. Това е доказано и от проучване върху диабетици с невропатия [11], които получават подобрение в състоянието си. При приемането на метилкобаламин от диабетици не са наблюдавани странични ефекти.

И не на последно място нека да отговорим на въпроса:

Канцерогенен ли е витамин B12?

Преди няколко десетилетия фармацевтичната индустрия разпространи умело сред медицинската общност „научната новост“, че витамин В12 е канцерогенен.

В резултат на това, независимо от очевидния абсурд на твърдението, лекарите от всички специалности започнаха да избягват приложението му. Впоследствие мълвата обхвана цялото общество и независимо от липсата на каквито и да е научни доказателства и клинични потвърждения, все още много хора и у нас се страхуват да приемат В12, а в онкологичните отделения лекарите продължават да съветват пациентите си категорично да го избягват. Каква е истината?

Вижте цялата статия в сайта на инициативата България без дефицит на витамин B12

Изследване [12] разглежда ролята на метилкобаламина като активен коензим при процесите на метилиране. При мишки, хранени с бедна на витамин B12 храна са инжектирани големи дози метилкобаламин (100мг/кг телесно тегло, дневно) . Това доказва, че и високите концентрации са нетоксични и спират туморния растеж на някои видове клетки като SC115 и B-1F. Друго изследване [13] също доказва ефикасността на метилкобаламина в борбата с някои видове туморни клетки.

Вече разказахме личната история на Джесика Регнарт, която имаше проблеми със замъглено зрение. Оказва се, че метилкобаламинът защитава невроните на ретината [14]  от  N-метил-D-аспартат-рецепторно-медиирана глутаматна невротоксичност.  Витамин B12 под формата на метилокобаламин доказано облекчава състоянието на очите, които са подложени на възприемане на много изображения. [15] 

Изследване от 1995 г. [16] разглежда различните форми на кобаламин, които действат като важни коензими и влияят на функциите на клетките.  Доказва се, хидроксокобаламин (OH-Cbl), метилкобаламин (Me-Cbl) и аденозилкабаламин (Ado-Cbl) потискат вируса HIV-1, познат още като СПИН. Поради способността да се достигнат високи нива на тези форми на витамин B12 в кръвта и различни органи и общата липса на токсичност, кобаламините се считат за потенциално полезни при лечение на HIV-1.

Изследване [17] разглежда състоянието на 48-годишна жена. Първоначално тя има проблеми с походката, а след 2 години развива двигателна слабост, сензорни смущения в крайниците и деменция. След прегледи се установява, че има ниски нива на витамин B12 и фолиева киселина. Открита е и вид анемия. Забелязани са също преждевременно побеляване на косата. След терапия с инжектиране на 500 микрограма метилкобаламин през ден, състоянието ѝ се подобрява. Проблемите с косата отшумяват. Ето защо дори и състоянието на косата може да е симптом за дефицит на витамин B12.

Витамин Б12 под формата на метилкобаламин е полезен и за мъжете. Счита се за нормално в 1 ml сперма да се съдържат между 60 и 150 млн. живи сперматозоиди. За намален брой, олигозооспермия, говорим, когато броят на сперматозоидите е под 20 млн/ml.

Оказва се, че големи дози метилкобаламин [18] - 6 mg всеки ден в продължение на 16 седмици повлияват положително на броя на живите сперматозоиди в спермата. В друго изследване от 1984 г. [19] 26 инфертилни мъже приемат метилкобаламин по 1500 микрограма на ден, от 4 до 24 седмици. 8 седмици след лечението спермата им отново се анализира. Концентрацията на спермата се е увеличила в 10 случая, броят на сперматозоидите се е увеличил в 14 случая (53,8%). Същевременно нивото на тестостерона остава непроменено. Така от 26 случая след приемане на витамин Б12 под формата на метилкобаламин състоянието на 11 мъже се подобрява, на 11 мъже не се променя, а 4 се влошават.

Както вече се убедихте витамин B12 не е като другите витамини. Изследван е в продължение на десетилетия, като това продължава и до днес. За неговото проучване има присъдени 2 Нобелови награди.

През далечната 1824 смъртоносна форма на анемия, свързана с дегенерация на стомаха е описана от J.S. Combe в Единбург в статията "History of a Case of Anaemia". Подобни доклади за подобно заболяване с фатален край са описани и през 1849 г. През 1872 г. вече се говори за злокачествена анемия, чийто край неизбежно е фатален. Години по-късно след тестване върху кучета, болни от анемия, се стига до диетата със суров черен дроб. Така през 1934 г. се стига до Нобеловата награда за George Hoyt Whipple, George Richards Minot, William Parry Murphy.  Така се идентифицира витамин B12. Сега знаем, че черния дроб съдържа много висока концентрация от него. През следващите 2 десетилетия той е основния източник на този неизвестен лечебен външен фактор. През 1948 г. два научни екипа, работещи независимо един от друг в САЩ и Великобритания успяват да изолират кристалната му форма и го наричат B12. През 1955 г. Дороти Ходжкин (Dorothy Mary Crowfoot Hodgkin) (1910-1994) британски химик, успява да проучи сложната химическа структура на тази голяма молекула с помощта на рентгенова кристалография. Тя е третата жена – химик, която получава Нобелова награда. През 1964 г. е наградена както за B12, така и за определянето на структурата на пеницилина. През 1969 г. след 35 години работа успява да разчете и структурата на инсулина.

Вече знаете какви са основните разлики между синтетично произведения цианокобаламин, биоактивните форми  метилкобаламин и аденозилкобаламин, както и хидроксокобаламин. Междувременно научните проучвания продължават.

Използвани източници:

1. The different types of vitamin B12

2. Wikipedia. Цианид. 

3. Glutathionylcobalamin as an intermediate in the formation of cobalamin coenzymes

4. Intestinal absorption and concurrent chemical changes of methylcobalamin

5. Influence of Cobalamin on the Survival of Mice Bearing Ascites Tumor

6.  Cyanocobalamin- a case for withdrawal: discussion paper 

7. The forms and transport of plasma cobalamins in normal man and in myeloproliferative states.

8. Methylcobalamin treatment of Bell's palsy.

9. Methylcobalamin increases Erk1/2 and Akt activities through the methylation cycle and promotes nerve regeneration in a rat sciatic nerve injury model.

10. Ultra-high dose methylcobalamin promotes nerve regeneration in experimental acrylamide neuropathy.

11. Effects of methylcobalamin on diabetic neuropathy.

12. Effects of methylcobalamin on the proliferation of androgen-sensitive or estrogen-sensitive malignant cells in culture and in vivo.

13. Experimental Study of Antitumor Effect of Methyl-B12

14. Protective effects of methylcobalamin, a vitamin B12 analog, against glutamate-induced neurotoxicity in retinal cell culture.

15. Effect of methylcobalamin in accommodative dysfunction of eye by visual load.

16. Inhibition of productive human immunodeficiency virus-1 infection by cobalamins

17. A case of vitamin B12 deficiency with broad neurologic disorders and canities

18. Studies on the usefulness of a long-term, high-dose treatment of methylcobalamin in patients with oligozoospermia

19. Clinical experience with methylcobalamin (CH3-B12) for male infertility

20. Best Type of B12? Methylcobalamin vs Cyanocobalamin vs Other Forms

21. Emergency department management of smoke inhalation injury in adults [digest]

22. Hemodialysis failure secondary to hydroxocobalamin exposure