За големия мастен взрив и непредвидимите последици

16 май 2018
За големия мастен взрив и непредвидимите последици

Знаете ли защо повечето диети водят до възвръщане на смъкнатите килограми? Прави ли сме, когато определяме хората с наднормено тегло за безволеви или мързеливи?

Ако беше достатъчно само да се ограничат приетите калории всеки би пазил диета и би се разделил веднъж и завинаги с излишните килограми.

Индексът на телесна маса [1]  (съкратено ИТМ, на английски Body mass index, BMI) е медико-биологичен показател и служи за определяне на теглото при хора с различен ръст. Получените резултати не се отнасят за лица под 17-годишна възраст, бременни жени и кърмещи майки, както и хора със силно развити мускули.

Измерва се в килограми на квадратен метър. Формулата, по която се изчислява е:

ИТМ = тегло в килограми, разделено на височината в метри на квадрат.

Ако това ви се струва прекалено сложно можете да разчитате на онлайн калкулатори за ИТМ, в които да въведете данните си.

 

Поднормено тегло под 18,5

  • Тежко недохранване – ИТМ под 16.
  • Средно недохранване – ИТМ 16-16,99
  • Леко недохранване – ИТМ 17-18,49

Нормално тегло – ИТМ 18,5-24,99

Наднормено тегло – ИТМ над 25

Предзатлъстяване – ИТМ 25-29,99

Затлъстяване – ИТМ над 30

  • Затлъстяване I степен – ИТМ 30-34,99
  • Затлъстяване II степен – ИТМ 35-39,99
  • Затлъстяване III степен – ИТМ над 40

Повече информация за затлъстяването може да намерите в статията от конкурса „Обясни Науката“ с автор: Д-р Георги Чалдъков - Големият мастен взрив (Fat’s big bang): раждането на адипобиологията [3] 

Още през 70-те години на XX в. се проучва хипотезата за специфичен хормон на насищането. Правят се множество изследвания на мишки със свръхтегло и диабет.

Години по-късно нашият съвременник Джефри Фридман [4], който е роден през 1954 г. и работи в областта на генетиката и с помощта на сътрудниците си открива, че хормонът лептин се произвежда в мастните клетки (адипоцити, липоцити) и оттам преминава в мозъка като стимулира невроните, които потискат апетита, а същевременно спира усещането за глад. След изследванията върху мишки е открит гена на рецептора за лептин. Мишките без този ген се хранят без насита и надебеляват. Ако генетичното увреждане е при човек резултатите надминават наднорменото тегло и водят до свръхтегло. Генът на лептина се нарича и „дебел ген“ – ob gene от английски език obese gene.

Лептинът влияе на метаболизма, регулирането на глада и съответно теглото, но е свързан и с витамин B12На 1 декември 1994 г. в биомедицинската наука настъпва Големият мастен взрив Fat’s big bang, при който Джефри Фридман и сътрудниците му публикуват в престижното научно списание Nature информация за откриването на лептина. След това той е споменаван стотици хиляди пъти в множество научни изследвания. Откритието на лептин промени мнението, че мастната тъкан е пасивен склад за липиди. Всъщност тя е най-големия ендокринен орган в човешкото тяло и произвежда стотици хормони, наречени обобщено адипокини.

Лептинът е този, [5] който информира хипоталамуса в мозъка, че сме приели достатъчно мазнини, няма нужда да се храним, защото имаме достатъчно енергия. Има и други функции, свързани с фертилността, имунитета, функциите на мозъка и пр.

Основната роля на лептина е дългосрочното регулиране на енергийния баланс – количеството калории, които поемаме и изразходваме, както и колко мазнини съхраняваме в тялото си. В процеса на еволюция и нередовно хранене този хормон ни е предпазвал както от глад, така и от преяждане. Днес той ни предпазва от глада, но все по-често се случва да преяждаме. Дали за това не са виновни и съвременните добавки в храната известни като е-та? Един от тях е познатия ни мононатриев глутамат. Той е открит през 1908 г. от проф. Кикунае Икеда от Университета в Токио, който го синтезирал от морски водорасли. Използва се за активиране на определен вид вкусови брадавици на езика. Използван в огромни количества в японската и китайската кухня. Днес може да се намери в чипса, царевичните пръчици, пуканките, различни замразени полуготови храни, кренвирши, луканки, наденици, суджуци, сухари, консерви.

Използва се и в бульоните и подправките Maggi. Счита се за силен невротоксин. Освен това ни кара да смятаме храните за вкусни и води до привикване като разстройва вкусовите рецептори. По тази причина води до преяждане и наднормено тегло. Може да предизвика болки в гърдите, асматичен пристъп (при хора с астма), алергии, кожни обриви, сърцебиене, сънливост и пр.

Когато се храним телесните мазнини се покачват. Нивата на лептин също се увеличават. Намаляваме количествата на храната, а изгаряме повече.

Другият вариант е, когато не приемаме достатъчно калории и мазнините в тялото намаляват. Лептинът също се понижава. Започваме да се храним повече и изгаряме по-малко. При отслабване лептинът изпраща информация, че мазнините са намалели  и след това се задейства компенсаторния механизъм. Намаленият лептин води до усещането за зверски глад, непреодолимо влечение към енергийни бомби, намалена мотивация за физическа активност, усещане за слабост и летаргия. Намалява също и количество на изгорени калории в покой. Освен това се включват всякакви мощни механизми за запазване на енергията и складиране на мазнини при всеки удобен случай за следващи периоди на глад.

Това обяснява и защо ударните нискокалорични диети водят до бързо завръщане на свалените килограми и нямат дълготраен резултат.

Защо обаче се появява резистентност към лептина?

Една от причините се дължи на възпаление, свързано с хипоталамуса в човешкия мозък. Друга е повишаването на свободните мастни киселини в кръвта. Постоянно повишените нива на лептин също водят до резистентност, която се наблюдава при страдащите от затлъстяване.

Решението на проблема е комплексно. Избягвайте храните с изкуствени овкусители, които стимулират апетита ви. Яжте повече храни, които да подобрят чревната флора. Проблемът с пропускливите черва (линк) също не е за подценяване. Физическата активност и намаляването на мазнините в областта на корема също могат да повлияят на лептина, защото обвивайки жизненоважни вътрешни органите мастните клетки пречат на функциите им. Недостатъчният сън е свързан с повишеното усещане за глад. Намалете приема на въглехидрати, за да понижите триглицеридите в кръвта. Яжте повече протеини. Колагенът също е вид протеин, който влияе на редица функции включително на дейността на храносмилателната система.

Затлъстяването увеличава риска от дефицит на витамин B12

И все пак мутации в лептиновия ген или рецептор са открити при малък брой затлъстели хора. [6] В повечето случаи високите нива на лептин се дължат на резистентност. Смята се, че този хормон повлиява развитието на плода, отключва началото на пубертета, хомеостазата на глюкозата чрез повлияване на секрецията и действието на инсулина, участва в патогенезата на метаболитния синдром, стимулира хематопоезата и т. н

В последните години се работи върху теории, че дефицитът на витамин B12 е свързан със затлъстяването поради нарушаване в процесите на метилиране и  промяна в ДНК и РНК.

След като лептинът е отговорен за развитието на плода публикувано през 2016 изследване в Endocrine Abstracts [7] доказва връзката между дефицитът на витамин B12 на майката и влиянието му върху метаболитните процеси и степента на метаболитния синдром на потомството в зряла възраст. Витамин B12 е необходим за синтеза на метионин, който е предшественик на S-аденозил-метионин, който играе важна роля в процесите на метилирането на ДНК. Събрани са проби от кръвта на пъпната връв, тъканта на плацентата и мастни клетки на майката. Дефицитът на витамин B12 (под 150 pmol/l) e често срещащ се (40% от майките и 29% от новородените). Оказва се, че генната експресия на лептин е по-висока в мастната тъкан, кръвта в пъпната връв  и плацентите на майките с дефицит на B12. Това дава предпоставки за проникване на големи количества лептин в плода още в майчината утроба.

Хранителните навици на майката, допълват учените [8]могат трайно да програмират здравословното състояние на бебето. Децата, родени от майки с дефицит на витамин B12 са изложени на риск от развитие на диабет.

Тъй като изследването е от 2016 следват задълбочени проучвания за риска от детско затлъстяване и други нарушения на метаболизма. В бъдеще учените ще се стремят да намалят тежестта на тези нарушения с помощта на оптимално хранене още по време на вътрематочния живот на плода.

Разбира се преди да се стигне до тези изследвания на бременни през 2016 г. са направени още няколко. Едно от тях е от септември 2006 г. и цели да установи дали децата и подрастващите с наднормено тегло са изложени на повишени риск от дефицит на витамин B12. [9]

В него участват 392 деца  и подрастващи от 6 до 19 г. от Израел, които са разделени на 2 групи: 228 от участниците в първата група са с нормален Индекс на Телесна Маса (ИТМ), а 164 от участниците във втората група са със затлъстяване. От изследването са изключени децата с хронични заболявания, приемащите добавки с витамини, вегетарианците, както и тези лекувани с Метформин. Родителите са дали информирано съгласие.

Като ниски са определени стойностите под 246 pg/ml на витамин B12, а за дефицит стойностите под 211pg/ml.

Резултатите:

Средните концентрации на витамин B12 при децата с нормално телосложение е 530pg/ml.

При затлъстелите деца средната концентрация е 400 pg/ml. Тази разлика е особено ясно изразена при децата над 12 години. Ниски концентрации са наблюдавани в 10,4% от затлъстелите деца, а при тези с ИТМ в нормите – 2.2%. Дефицит е установен при 8 затлъстели деца (4,9%) и 4 от незатлъстелите (1,8%).

По принцип хранителните навици на подрастващите са свързани с нередовно хранене и пропуснати дневни приеми на храна. В национално проучване сред американските младежи е установено, че те поемат само 30% от нужните им плодове, зърнени култури, месо и млечни продукти. Само 1% отговарят на хранителните препоръки, съобразени с възрастта им.

Въпреки че затлъстелите деца и подрастващи приемат повече калории, те си ги набавят от храни, богати на въглехидрати и мазнини. 38,8% от затлъстелите деца са с ниски нива на желязо в сравнение с 4,4 % деца с нормално тегло.

Повишението на ИТМ с една единица намалява концентрацията на витамин B12 средно с 28 pg/ml. Отделно увеличението с 1 година на възрастта намалява концентрацията с 22 pg/ml. Възможно е нуждите на витамин B12 да са по-високи при затлъстелите деца, защото те имат увеличен растеж на тъкани и по-голяма телесна повърхност. Възможно е концетрациите на кобаламин да варират и според статуса и националната кухня на отделните държави.

Знаем, че хората с наднормено тегло са сериозно застрашени от  развитие на сърдечно-съдови заболявания и при тях смъртността е най-висока. [10]

Имат ли повече кръв дебелите хора в сравнение със слабите?

Отговорът на този въпрос е да. Всяка клетка от тялото ни има нужда от кислород и хранителни вещества. Това се осигурява с помощта на циркулацията на кръвта. Мазнините в тялото също се нуждаят от кръвоснабдяване. Когато напълняваме в новообразуваните тъкани се образуват малки артерии и вени. Ако човек с нормално тегло има между 4,5 и 5 литра кръв, за всеки допълнително качен килограм обемът на кръвта се повишава малко над 1% или 60 мл. Това от своя страна също е причина за затрудняване на дейността на сърцето, което следва да изпомпва допълнителни количества кръв. Представете си, че имате 30 кг наднормено тегло и сами можете да си дадете сметка защо толкова лесно се задъхвате. Ето защо при по-голямо количество кръв могат да доведат и до понижена концентрация на витамин B12. 

Освен това витамин B12 е кофактор в синтеза на метионин, а недостигът му води до хиперхомоцистеинемия, която е рисков фактор не само за подобни заболявания, но и за невродегенеративни и метаболитни. Повишените нива на хомоцистеин са свързани и с инсулиновата резистентност. При провеждането на това изследване следва да се има предвид, че приетите за нормални стойности не изключват възможността за дефицит, защото е изследван само серумната концентрация на витамин B12, но не и метилмалоновата киселина и хомоцистеина. Учените отчитат, че е възможно дефицита да е предизвикан от неправилно хранене, опити за смъкване на килограми с неподходящи диети и препоръчват повече изследвания за ранно откриване на дефицит на ценни витамини и микроелементи.

Къде сме ние? Все още няма изследване за дефицита на витамин B12 при децата. Но от друга страна е ясно, че България е на пето място в Европа по детско затлъстяване според данни на Световната здравна организация. [11]

Така например през 2004 г. затлъстелите момчета от 1 до 5 години са били 3,3%, а през 2014 г. – 7,1%. При момичетата се забелязва намаляване на затлъстяването и консумиране на повече полезни храни.

Най-застрашени са момчетата между 10 и 13 години, където 1 на всеки пети вече е затлъстял. Причините са в небалансираното хранене, прекомерната консумация на сол и липсата на двигателна активност. Значение има и дали бъдещите майки са последвали съветите да не качват повече от 15-20 кг. Високостепенното затлъстяване при децата води до повишаване на кръвното налягане и преддиабет.

Друго изследване [12] изследва връзката между дефицита на витамин B12 и жените със затлъстяване. Чрез въпросници са получени данни за консумацията на червено месо, риба, черен дроб, яйца и гъби. За дефицит са определени стойности под 200 pg/mL, за недостатъчност между 250-350 pg/mL, а за нормални – стойностите над 350 pg/mL. Според ИТМ жените са разделени на 2 групи – с нормални стойности и затлъстели. Средното ниво на витамин B12 е 247.8 ± 10.4 pg / mL и се свързва с консумацията на яйца, черен дроб, гъби и червено месо. При дамите с нормално тегло стойностите са 282.5 ± 106.8 pg/mL срещу 242.5 ± 107.5 pg / mL при затлъстелите. Съотношението на дефицита е значително по-високо при жените с излишни килограми – 37,6% срещу 24,7% от тези с нормално телосложение. Това отново потвърждава, че при увеличаване на ИТМ намалява нивото на витамин B12, като това не е свързано с инсулиновата резистентност. Консумацията на определени храни повишава нивата на кобаламин.

Тъй като дефицитът в серумните нива на кобаламин се увеличава тревожно бързо в някои страни от Близкия изток през януари 2008 г. е проведено изследване на 120 студента между 18 и 24 години от град Аман, столицата на Йордания. [13] 

Изследва се връзката между ИТМ и нивата на витамин B12 сред младите мъже в Йордания. В него участват 120 студенти между 18 и 24 години от град Аман, столицата на Йордания. Те са разделени на 3 групи според ИТМ – с нормално тегло, наднормено тегло и затлъстяване. Изследвани са нивата на серумен лептин, витамин B12, фолиева киселина и кръвна захар. Направени са и изследвания за пълна кръвна картина. Средното серумно ниво на витамин B12 е значително по-ниско (283,2 ± 84,17 pg/ mL) при пациентите с наднормено тегло, в сравнение със средната стойност на всички групи (353,73 ± 125 pg/ mL). А 16% от всички студенти са с недостиг на витамин B12 (стойности под 200pg/mL). 65% от тези случаи са с наднормено тегло. Нивата на фолиева киселина са нормални за всички групи. Средните серумни концентрации на лептин са повече от два пъти по-високи при затлъстяване, отколкото при наднормено тегло и четири пъти по-високи в сравнение със студентите с ИТМ в нормите.

Пълната кръвна картина не показва връзка между хематологичните показатели на изследваните с наднормено тегло и дефицит на витамин B12. От друга страна почти всички от тях имат повишени нива на хомоцистеин. Учените планират да проучват още връзката между открития през 1994 г. лептин и как точно влияе на нивата на витамин B12.

Друго изследване от 2013 г. [14]изследва връзката между витамин B12, наднорменото тегло, затлъстяването, инсулиновата резистентност и метаболитния синдром.

На участниците са направени антропометрични измервания. Отчетени са стойностите на кръвното налягане, витамин B12, фолиева киселина, хемоглобин, инсулин, желязо и др. Участниците са групиране според ИТМ, метаболитния синдром и инсулиновата резистентност.

Общо са изследвани 977 пациента:

  • 212 с наднормено тегло (ниво на B12- 219,8 ± 78,5 pg / mL)
  • 414 със затлъстяване (ниво на B12- 178,9± 25,2 pg / mL )
  • 351 контроли (ниво на B12- 328,5 ± 120,5 pg / mL)

Няма значими разлики в нивата на витамин B12 между затлъстелите мъже и жени.

Незначително по-ниски нива на витамин B12 имат пациентите с метаболитен синдром и инсулинова резистентност. В заключение учените смятат, че ниските нива на витамин B12 са свързани със затлъстяването и наднорменото тегло, но не и с инсулиновата резистентност, метаболитния синдром и пола.

Възможно ли е дефицитът на витамин B12 да е причина за депресивни състояния при хората с по-висок ИТМ?

 

В едно от интервютата авторката на книгата "А дали не е В12?" със Сали Пачолок, пояснява: [15]

Дефицитът на В12 е още познат като пернициозна анемия, което ще рече смъртоносна анемия. Докторите го пропускат, защото търсят уголемени червени кръвни телца или макроцитозна анемия. Те търсят само проблемите с кръвта. Но ние вече знаем от близо 50 години, че нервните и психиатричните изменения настъпват преди измененията в кръвта. Ето защо всеки, който има ментално заболяване, депресия, мисли за самоубийство и психоза, трябва да се изследва незабавно. Всеки, който има неврологични симптоми като гъделичкане под кожата, изтръпване на пръстите, ръцете и краката, загуба на равновесие, падане при по-възрастните хора, проблеми с мозъка и с нервите, включително деменция, загуба на памет, безпокойство... Тези хора трябва да се изследват за дефицит на В12.

Дефицитът може да бъде причинен и от тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, който нарушава функциите на черния дроб, генетични мутации като MTHFR, анестезия с райски газ и още десетки причини. В комбинация с наднормено тегло и затлъстяване рискът се увеличава.

 

Използвани източници: 

1. Wikipedia.bg - Индекс на телесната маса

2. Калкулатор ИТМ

3. Големият мастен взрив (Fat’s big bang): раждането на адипобиологията

4. Wikipedia. Jeffrey M. Friedman  

5. Leptin and Leptin Resistance: Everything You Need to Know

6. Лептин – говорителят на мастната тъкан

7. Low maternal B12 associates with higher leptin in maternal adipose tissue, placental tissue and cord blood

8. Maternal B12 levels associated with leptin levels in placental tissue, cord blood

9. Obese Children and AdolescentsA Risk Group for Low Vitamin B12 Concentration

10. Do fat people have more blood than thin people?

11. България е на пето място в Европа по детско затлъстяване 

12. Obesity was associated with low level of vitamin B12 in obese women.

13. Relationship of Vitamin B12 Deficiency with Overweight in Male Jordanian Youth

14. Association of vitamin B12 with obesity, overweight, insulin resistance and metabolic syndrome, and body fat composition; primary care-based study.

15. Депресия, аутизъм, деменция... или дефицит на В12? (видео)

 

Комплексно прилагане на няколко пептидни биорегулатора, въздействащи върху различни системи на организма (имунна, храносмилателна, опорно-двигателна). Пептидните биорегулатори първоначално са изолирани от органи и тъкани на животни, така че те имат максимален ефект върху животните. има обширна научна база данни, потвърждаваща ефективността на пептидните биорегулатори за домашни любимци и котки. Форми и дозировки в зависимост от теглото на животното: Лингвални пептидни биорегулатори и във вид на капсули, добавени към храната

прочети още

Комплексно приложение на пептиди по видове заболявания - слеми за приемане. Пептидите на Peptides, препоръчани за включване в състава на сложни схеми за профилактика и корекция на дисфункции на различни органи и системи

прочети още

В каталога Пептиди 2024 ще намерите пълно описание на биорегулатори на пептидна основа, мезотелни и лечебно-профилактични продукти с естествен произход, производство на Института за биорегулация и геронтология в Санкт Петербург с опаковка, количество, начин на употреба на пептидите на Peptides

прочети още